18 октомври 2018 г.

Снимки: NASA/ESA
През 2012 година екипът, работещ с космическия телескоп „Хъбъл“ публикува панорамното изображение на региона на бурно формиране на млади звезди, известен като 30 Doradus. Той се намира в сърцето на мъглявината „Тарантула“, обозначавана в каталозите като NGC 2070.

30 Doradus е ярък регион в съседна на нашата галактика. В него протича бурно звездообразуване и на това място се намират някои от най-масивните звезди, които сме регистрирали. Мъглявината се намира на 170 000 светлинни години от нас в Големия Магеланов облак – малка, сателитна на Млечния път галактика.


Сумарната маса на звездите, заснети на изображението, милиони пъти надвишава масата на нашето Слънце. Изображението представя регион, простиращ се на дистанция около 650 светлинни години и в него може да се видят някои от „най-зловещите“ звезди, които науката познава.

Мъглявината се намира достатъчно близо до нас, затова и „Хъбъл“ е в състояние да заснеме отделни звезди от нея. Това дава на астрономите важна информация за процесите при раждането и еволюцията на младите звезди. Много са малките галактики, в които могат да се видят и по-впечатляващи региони на бурно раждане на звезди, но 30 Doradus в Големия Магеланов облак е може би единственият сред подобните региони извън нашата галактика, който учените могат да изследват в такива детайли. Неистовите темпове, с които се формират нови звезди в региона, вероятно частично се дължи на близостта му до друга от сателитните на Млечния път галактики – Малкия Магеланов облак.



Изображението е запечатало звезди, намиращи се на различни етапи от развитието си: от звезди-ембриони, които са на възраст от едва няколко хиляди години и все още са обвити в пашкули от тъмен газ и прах, до „изчадия“, които умират млади, избухвайки бурно в свръхнови. 30 Doradus е фабрика за звезди, която в продължение на милиони години продължава да бълва „нова продукция“. „Хъбъл“ е заснел звездни клъстери, които са на различна възраст – от около 2 милиона до около 25 милиона години.


В централната част на региона се намира гигантският, млад звезден клъстер, който в каталозите се означава като NGC 2070. Той е на възраст от едва 2-3 милиона години, а в него се наброяват приблизително 500 000 звезди. Клъстерът е ковачница, от която се раждат млади, масивни звезди. В плътното ядро на звездния куп, означавано като R136, се намират някои от най-масивните звезди, разположени близо до нашата галактика; някои от тях са с маса 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

R136, снимка: NASA/ESA
Масивните звезди формират огромни кухини в обграждащата ги материя, като предизвикват мощни потоци от ултравиолетови емисии, които от своя страна издухват облаците от водород, в който се раждат тези звезди. Изображението разкрива един фантастичен пейзаж от стълбове, хребети и долини в космически мащаб. Освен да формират спиращите дъха форми на газовете в околностите си, масивните звезди създават и условия, които пораждат поредица от техни „потомци“. Когато ултравиолетовата радиация се сблъска с плътни облаци от газ и прах се пораждат ударни вълни, които могат да предизвикат зараждането на нова генерация звезди.



Изображението е заснето с помощта на двете панорамни камери на телескопа „Хъбъл“. Съдържа общо 30 отделни сегмента – по 15, заснети от всяка от камерите. Двете едновременно провеждат наблюдения на региона през октомври 2011 година. Цветовете в изображението представят доминиращите горещи газове в отделните области. Червеното представя водорода, а кислородът е в сините тонове.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...