Млечният път е галактика, вече „умирала“ веднъж и това, което е пред очите ни днес, е нейното второ "прераждане". Заключението е на Масафуми Ногучи от Университета Тохоку, чиито изчисления разкриват неизвестни до този момент подробности за нашата галактика. Научната статия е публикувана в списание Nature.
Звездите са се формирали на два различни етапа чрез различни механизми. Между двете епохи е имало продължителен период на „покой“, през който образуването на звезди е престанало. Историята на нашата родна галактика се оказва много по-драматична, отколкото се предполага.
Ногучи изчислява еволюцията на Млечния път за период от 10 милиарда години, като в модела си включва и „акрецията на студен поток“ – нова идея, предложена от Авишай Декел от Еврейския университет в Йерусалим и негови колеги, които предлагат по-различно обяснение за това, как галактиките събират в себе си околния газ по време на формирането си. Ювал Бирнбойм, също от Еврейския университет, предлага двустепенен модел на формиране, но той предполага по-масивни галактики. Ногучи обаче успява да потвърди, че същата хипотеза е валидна и за нашата собствена галактика.
Историята на Млечния път е записана в химическия състав на звездите, тъй като те наследяват състава на газовете, от който са формирани. И по-точно, звездите са запазили в себе си изобилието от химически елементи, присъствали в газа по времето, когато са се формирали.
В близките околности на Слънцето има две групи звезди с различен химически състав. В едната група звездите са богати на α-елементи като кислород, магнезий и силиций. В другата група са звезди, съдържащи много желязо. Последните наблюдения на Миша Хайууд от Обсерваторията в Париж и колегите му разкриват, че това явление се наблюдава в преобладаващата част от Млечния път. Произходът на тази дихотомия оставаше неизяснен. Но моделът на Ногучи дава обяснение на дългогодишната загадка.
Моделът на историята на Млечния път, който е разработил Масафуми Ногучи, започва от момента, когато студени потоци газ се вливат в галактиката (акреция на студени потоци) и звездите започват да се формират от този газ. През този период газът бързо започва да се насища на α-елементи, освобождавани при експлозиите на краткоживеещи свърхнови звезди от тип II. Това е причината, тази първа генерация звезди да са богати на α-елементи.
Ударните вълни от експлозиите на свръхновите започват да нагряват газа до много високи температури. Това се случва преди около 7 милиарда години. Нагретите газове се разширяват устремно, което става причина временно галактиката да „умре“: в нея престават да се формират нови звезди. През този период обаче започват „забавените“ експлозии на дългоживеещите свръхнови звезди от тип Ia, които инжектират желязо в постепенно изстиващия газ и съществено променят химическия му състав. След като газът изстива достатъчно, излъчвайки радиация, преди около 5 милиарда години (охладените потоци) започват да се формират второ поколение звезди, богати на желязо. Такава звезда е и нашето Слънце.
Според Бенджамин Уилямс от Университета на Вашингтон, нашата съседна галактика – мъглявината Андромеда, също е формирала звездите си на два етапа. Моделът на Ногучи прогнозира, че масивните спираловидни галактики като Млечния път и Андромеда, са претърпели прекъсване във формирането на нови звезди, докато при по-малките галактики процесът по раждане на нови звезди протича без прекъсване. Ногучи очаква, че „бъдещи наблюдения на близките галактики могат да революционизират схващането ни за начина, по който се формират галактиките“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар