В публикуваните аудиозаписи може да се чуят разговорите на ръководителите на полета, напрежението в съобщенията при някои аварийни ситуации, закачливите разговори на участниците в мисията и още много интересни неща, случили се зад кулисите по време на историческия полет до Луната.
Космическият кораб „Аполо-11“ стартира на 16 юли 1969 и се завръща на Земята осем дни по-късно – на 24 юли. Целта на полета е да се осъществи основната цел на американската космическа програма по онова време – първото кацане на Луната и стъпването на човек на повърхността на естествения спътник на планетата. Мисията приключва успешно: на 20 юли лунният модул на мисията каца в района на Морето на спокойствието, а на 21 юли 1969 година Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната. Думите, които произнася в момента, когато кракът му докосва лунния риголит, стават известни на цялото човечество: „Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството“. Фразата се е превърнала в една от най-разпознаваемите за всички времена. Но тя е само върхът на айсберга.
NASA съвместно с Тексаския университет в Далас публикува 19 000 часа аудиозаписи, останали след мисията на „Аполо-11“. Това са разговорите между самите астронавти, съобщенията им до центъра за управление на полета, разговори между инженерите, диспечерите и останалия спомагателен персонал за времето на целия полет. Докато ги слуша, човек може да чуе историята не само на тримата световно известни астронавти от „Аполо-11“, но и думите на онези, благодарение на които историческият полет е осъществен и чиито имена остават в сянка; историята за работата на един смазан механизъм, подчинен на екипната работа, професионалното сътрудничество и приятелства.
На записите може да се чуят разговорите от драматичните моменти по време на полета. Например, когато малко преди кацането на лунния модул бордовият компютър извежда съобщение за грешка „1202“. От центъра за управление на полета трябва бързо да вземат решение дали мисията да продължи или да бъде прекратена. Магнетофонната лента е запазила угнетяващата тишина, която се възцарява, докато на астронавтите не е разрешено да продължат с процедурата по кацане; през това време екипите на Земята разнищват проблема с изведеното съобщение за грешка и решават, че не се касае за критично важни функции на спускаемия модул.
В аудизаписите са документирани и битови, дори забавни моменти. Сред тях са например, как на астронавтите от Земята им четат новините от вестниците, в това число и резултатите от състезание по бързо ядене на овесена каша. „На тях бих пратил Олдрин“, казва тогава Майкъл Колинс за колегата си Бъз Олдрин и се аргументира с това, че „той вече омете 19 порции от запасите ни“. На лентите са запазени и безгрижните шеги между членовете на екипажа, в които кроят планове за това, какво напиване ще си спретнат, когато се върнат на Земята. Продължителността на всички записи – понякога трудни за разбиране, друг път-с изненадващо чист звук – надхвърля две години.
Забравените с десетилетия в архивите на NASA магнетофонните ленти са прехвърлени на дигитални носители, но за целта изследователите от Тексаския университет са свършили много трудоемка работа. Към момента, когато аудиозаписите са им предадени, магнетофонните ленти са вече толкова остарели, че прослушването им е възможно само на оборудването, което е използвано в края на 60-те години на ХХ век, което и досега се намира в Космическия център „Линдън Джонсън“ в Хюстън.
Но тази технология отпреди близо половин век е толкова бавна, че дигитализацията на касетите би отнела… 170 години. Затова учените са разработили нова система, с чиято помощ може да се прослушват и презаписват едновременно 30 записа. Това устройство за прехвърляне на информацията се оказва единственото решение за възникналия проблем и времето за дигитализация на записите е съкратено от много години до няколко месеца.
Архивните записи може да се чуят на страницата на NASA или на сайта „Explore Apollo“.
0 коментара:
Публикуване на коментар