Мнозина живеят постоянно „на ръба“ – на мястото на всеки решен проблем им се появяват десет нови. Разбира се, не е изключено това да е точно така, но още по-често, погледнеш ли отстрани на тези нови десет проблема и разбираш, че човекът просто сам си усложнява живота.
Изследователи от Харвард, Дартмутския колеж и други научни центрове в САЩ пишат в статия за списание Science, че в подобни случаи нещата не опират толкова до проблемните ситуации като такива, а по-скоро до особеностите на личните ни възприятия и склонността ни при определени обстоятелства да правим от мухата слон.
Психолозите провеждат няколко експеримента. В първия на доброволците, които вземат участие, са демонстрирани поредица от снимки с различни лица, като на някои от снимките има наистина заплашително изглеждащи хора, на други пък – съвсем безопасни на външен вид. Участниците трябва да посочат, от кои лица следва да се страхуват и от кои – не. Колкото повече човек разглежда снимките, толкова по-рядко му показват от „страшните“ персонажи. Разглеждащият снимките обаче, започва да оценява все по-често като „заплашителни“ напълно безобидни физиономии.
При другият експеримент вече се сравняват не снимки на човешки лица, а просто цветни точки – сини и лилави. И отново, когато сините точки намаляват и стават по-редки, лилавите точки в очите на разглеждащия изображенията започват да се превръщат в „сини“. Нещо повече, това разцентроване във възприятията се случва дори и когато на участника е обещавана парична награда, ако не нарича лилавите точки сини. Или казано с други думи, всичко се случва на несъзнателно ниво; нелогично е да се приеме, че човек ще се откаже от парична награда, съзнателно представяйки едно нещо за друго.
И накрая, в третия експеримент, авторите на изследването предлагат на доброволците да прочетат описания на няколко научни разработки и да оценят доколко тези работи са етични. Както и при другите два експеримента, колкото по-често пред очите на участника се появяват откровено неетични разработки, толкова по-често той започва да определя като неморални и съвсем безобидни изследвания. С други думи, изкривяването във възприятията ни се случва не само с онова, което виждаме с очите си, но и с някакви абстрактни неща, свързани с морала. Ако се върнем към онова, с което започнахме, тоест с постоянните проблеми, които за мнозина са просто постоянно преследващи ги, то може да се досетим, как човек започва да вижда сериозни проблеми в съвсем дребни неща: заради простата „инерция“, натрупана поради факта, че доскоро наистина е бил много зает с нещо изключително съществено.
Психолозите обясняват случващото се с това, че оценките ни за предмети, събития, постъпки и т.н. се опират на сравнения. Това, което виждаме или преживяваме сега, го сравняваме с онова, което виждаме около себе си, но също така и с онова, което сме видели и преживели в миналото си. В случая със снимките от първия експеримент се случва същото: опитвайки се да оценим човека от снимката, ние го сравняваме не само с другите снимки, които в момента разглеждаме, но и с общите впечатления, които сме придобили в хода на експеримента. Общото впечатление ни подсказва, че заплашителните физиономии се срещат относително често; но освен това, когато започнат да намаляват сред общия брой от спокойни и приятни физиономии, дори и най-малкото отклонение от „благовидното“ започва да ни изглежда застрашително.
Смята се, че тези относителни сравнения от гледна точна на когнитивните усилия изискват по-малко напрежение, отколкото, така да се каже, опитите да определим абсолютната величина – тоест, например, по-лесно ни е да определим кой сред роднините ни е по-висок и кой по-нисък, отколкото да определим точния им ръст. И като цяло относителните сравнения са ни съвсем достатъчни и удобни, за да ги ползваме в ежедневието.
Но психолозите предлагат да си представим ситуация, при която група доброволци се наема да пази реда в даден район. След като се справят с различни незначителни инциденти от типа на семейни скандали и всевъзможни дребни хулигански прояви, доброволците биха постигнали целта си – тих и безопасен район. В този вече тих и безопасен район, обаче, същите доброволци ще започнат да виждат опасности там, където такива липсват и изведнъж всеки човек, който просто се разхожда вечер из спокойния и тих район, ще бъде възприеман от „отрядниците“ като потенциална заплаха за нарушаване на реда. И обществената безопасност е само един от примерите, където измислените проблеми могат да се превърнат в реални неприятности; а какви неприятности могат да ни сполетят заради същия проблем, приложен в сферата на финансите или медицината, просто не е за споменаване.
Съществува ли начин да се избегне когнитивното разцентроване, водещо до раздуването на мухата до размерите на слон? Засега няма ясен отговор на този въпрос: ако се говори за пряко въздействие на мозъка чрез магнитни полета или електрически импулси, то трябва да се установи първо на кои центрове да се въздейства.
Авторите на изследването предлагат да се развива личната умствена дисциплина, за да можем в особено важните случаи в живота си, ясно да съзнаваме, защо вземаме едно или друго решение.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар