По време на разкопки на Таманския полуостров на погребения от V век пр.н.е. учени от Института по археология към Руската академия на науките са открили гръцки бронзов шлем от коринтски тип. Такива шлемове са носили воините в класическата елинистична епоха и точно с такива скулпторите са изобразили Перикъл и богинята Атина. Находката е първата от този вид в Северното Черноморие.
„Шлемът е от коринтски тип и датира от първата четвърт на V век пр.н.е. Единственият подобен шлем на територията на бившата Руска империя е открит в средата на XIX век в Киевска губерния в могила край село Ромейковка. Досега в гръцките градове по Северното Черноморие не са откривани такива шлемове“, казва ръководителят на експедицията Роман Мимоход.
Сочинската експедиция на Института по археология, ръководена от Роман Мимоход, работи вече трета година по разкопките на некропола „Волна-1“. Той се намира на 4 километра северно от село Волна в подножието на планинския масив Зеленски в югозападната част на Таманския полуостров. Поселението е възникнало в периода на късната бронзова епоха и за времето си е било доста голямо. В периода на колонизиране на Северното Черноморие – от VI век пр.н.е. и до втората четвърт на IV век пр.н.е. – на това място е съществувал гръцки полис. За трите години на разкопки екипът е изследвал над 600 погребения на жители на този полис.
През онази епоха част от Таманския полуостров е в състава на Боспорското царство – елинистична държава, владееща територии от двете страни на Керченския пролив. Гръцките полиси се разполагат както на терени непосредствено на морския бряг, така и на известно разстояние навътре от бреговата ивица. Зад тях се появяват уседнали стопанства, както и продължават да водят номадски начин на живот представители на племената синди, меоти, а вероятно и кимерийци. До момента на учените не е известно на Таманския полуостров да са съществували и варварски поселения по същото време, по което се развиват и елинистичните полиси. Полисите обаче не са херметични формирования: жителите им водят активна търговия с местните племена и постепенно в културата им проникват традиции, характерни за местните жители.
Свидетелство за това проникване е например една от находките от 2017 година. Археолозите откриват солница с надпис на гръцки, от който става ясно, че тя принадлежи на съпругата на някой си Ататей. По думите на Роман Мимоход, гръцката жена би следвало да изпише собственото си име, а не да се определя чрез посочване на съпруга си – нещо, което свидетелства за влиянието на варварските култури.
Сезонът за разкопки през 2018 година започва преди дни, но вече са налице находки, които може да се определят като уникални. Археолозите откриват погребения на воини – конници, които се различават от намираните по-рано. В погребенията, намиращи се откъм външната страна на некропола, воините са положени с оръжията си и с оседланите коне до тях. В някои от погребенията се откриват съдове с графити по тях – изписани на гръцки имена. Погребенията са извършени по един и същи обреден ред и датират от едно и също време – вероятно третата четвърт и началото последната четвърт на V век пр.н.е.
Разбира се, за момента най-интересна е находката на шлема от коринтски тип, открит в едно от погребенията. Този вид шлемове се появява в Гърция още през VI век пр.н.е. и активно се използва до втората четвърт на V век от новата ера. Коринтския тип шлемове се превръща в един от символите на Древна Гърция от класическия период – с точно такива шлемове са изобразявани воините в керамичната живопис по древни вази. Същият шлем може да се види на главата на статуята на Атина и на воини-хоплити от релефите в Партенона, както и на видния атински военачалник и политик Перикъл.
Шлемовете са много рядка находка и основно са откривани в погребения на знатни воини. Появяват се в погребения на знатни хора от Боспорското царство от IV век пр.н.е.
Коринтския шлем от погребението във „Волна-1“ е първата находка в некрополите на гръцките полиси по Северното Черноморие. Роман Мимоход смята, че този шлем е принадлежал на гръцки воин, загинал в битка. Не е известно в коя война е участвал, но е възможно това да е завоевателната офанзия на Боспорското царство срещу Синдикия – държава, разполагала се в южната част на Таманския полуостров.
Завеждащият отдела по класическа археология към Института по археология към РАН Владимир Кузнецов смята, че шлемът посочва особения социален статут на воина. „По всичко личи, че този воин, е загинал в битка и е погребан не в родния си град, а на мястото, където е срещнал смъртта. Поради тази причина погребението му е просто, а не е от типа на гробниците. Шлемът свидетелства за пълноправното му гражданство на някой от полисите – най-вероятно на някой от боспорските градове. Освен това е показателен и за относително доброто благосъстояние на загиналия“, казва в заключение Владимир Кузнецов.
0 коментара:
Публикуване на коментар