През 1958 година строител в град Севиля, Испания, открива случайно златно съкровище. По-късно находката става известна като „Съкровището от Карамболо“ – екстравагантна колекция от 21 великолепни златни бижута с богата орнаментика и загадъчна история, датираща отпреди 2700 години. През следващите 60 години археолози и експерти от различни области са проучвали неведнъж съкровището, но произходът му все така остава недокрай изяснен.
Една от хипотезите е, че предметите са изковани от майстори в близкия богат, полумитичен пристанищен град от древността Тартесос, чиято легендарна култура е властвала над областта от IX до VI век пр.н.е., преди мистериозно да изчезне. Други предполагат, че майсторите са представители на първата голяма западна цивилизация – финикийците от източното Средиземноморие. Има дори и такива, за които това злато е част от съкровищата на изгубената Атлантида, но тази хипотеза се базира на „пробитата“ теория, свързваща Тартесос с още по-митичния Атлантис.
Сега, химичен и изотопен анализ на златните артефакти със сигурност е определил произхода им. Оказва се, че златото не е от Атлантида – жалко за надеждите на любителите на тази хипотеза. Според новото изследване, резултатите от което са публикувани в Journal of Archaeological Science, анализите показват, че златото най-вероятно е добито от района на Оса-Морена в Южна Испания. Материалът освен това показва някои очевидни геохимични сходства със злато, открито край близкия древен град Валенсина де ла Консепсион, което още веднъж подсказва, че ценният метал е добиван в местни мини, намиращи се на територията на съвременна Испания.
„Някои предполагат, че предметите от Съкровището от Карамболо идват от изток, от финикийците. С това изследване обаче знаем, че материалът е добит от мини в Испания“, казва пред National Geographic Ана Наваро, директор на Археологическия музей в Севиля.
Съкровището е от 21 декоративни златни предмета. 16 от тях са с правоъгълна форма и всяка от златните плаки тежи над 2 килограма. Освен това има чифт тежки, богато украсени гривни и огърлица с висулки. Повечето предмети са датирани от около VIII век пр.н.е., с изключение на огърлицата, която е от VI век пр.н.е. Това е времето, когато, както предполагат археолозите, съкровището съзнателно е заровено, за да бъде скрито.
Със сигурност, близо до мястото, където е намерено съкровището от Карамболо, са живели хората от Тартесос, но стилът на предметите много наподобява финикийската орнаментика. Изследователите смятат, че този повлиян от финикийския стил може да се обясни със смесването на културите на местните жители от Иберийския полуостров и преселниците от Източното Средиземноморие. В края на краищата, финикийците са прочути с разселването си по средиземноморското крайбрежие и изграждането на империята им чрез създаването на пристанища, намиращи се на териториите на съвременните Испания, Португалия, Кипър, Сардиния, Малта, Сицилия, Турция и северна Африка.
Невероятно красивото съкровище от Карамболо изглежда, че до голяма степен е продукт на древното съчетание на култури, идеи, материали и познанията за тяхната обработка.
0 коментара:
Публикуване на коментар