11 януари 2018 г.


Много често наскалните рисунки от праисторически времена представят ловни сцени. Но един от древните художници е нарисувал над силуетите на хората и зверове и две светила. Учени изказват предположението, че това е „свидетелство“ за рядко астрономическо явление.

В южната част на индийския щат Кашмир през 1969 година е открит камък, върху който са нарисувани двама ловци, тръгнали на лов за елен. Встрани от тях има още едно нарисувано животно, а над главите им – две еднакво големи светила с лъчи. Веднага след откриването му камъкът е изследван, но досега се приема, че древният художник е нарисувал две ярки звезди, намиращи се в зенита.

Но не всички учени са съгласни с този извод и ново изследване е предприето от международен екип астрофизици от Германия и Индия. Още от самото начало е изключена версията, че на петроглифа са представени Слънцето и Луната и простата логика наистина подкрепя това заключение – пълна Луна никога не може да се види в небето, редом до Слънцето. Затова учени решават да разгледат друга хипотеза, според която на наскалната рисунка древният художник е запечатал избухването на свръхнова звезда недалеч от Слънчевата система. Само тя би могла да свети толкова ярко, колкото още едно Слънце или Луната. За да проверят и докажат теорията си, астрофизиците с помощта на експерти се заемат да определят възрастта на петроглифа, съпоставяйки го с наличните данни за избухвания на свръхнови, случили се през онзи период.


Заключенията им са, че камъкът с необичайната ловна сцена по-късно е бил вграден в стена на жилище, построено около 2100 г. пр.н.е. А най-ранните следи от пребиваване на човек в тази част на полуостров Индустан се отнасят към 4100 г. пр.н.е. По този начин е очертана приблизителната времева рамка, когато е създадена рисунката.

От друга страна, времето на избухване на свръхнова звезда може да се определи по рентгеновото излъчване, което те генерират в продължение на още хиляди години. Астрофизиците са установили, че през интересуващият ги времеви период една звезда - HB9, е еволюирала, рязко увеличавайки яркостта си. Според изчисленията, явлението е можело да се наблюдава от земните жители приблизително около 3600 г. пр.н.е. При това, по яркостта си в нощното небе, светещото петно е било на практика такова, каквото е и пълнолунието.


Не по-малко интересно се оказва и още едно откритие, направено в процеса на детайлно проучване на камъка. Учените смятат, че рисунката изобщо не е свързана с представянето на ловна сцена, а на нея е пресъздаден фрагмент от небесния свод и съзвездията, които древните хора са виждали над себе си. Ловецът с лъка и стрелата от картината може да символизира Орион, еленът – съзвездието, което днес наричаме Телец, мъжът с копието пък е част от съзвездието Риби, а кучето – галактиката Андромеда. По този начин, рисунката от просто каменна „картина“ се превръща в диаграма на звездното небе – най-старата, известна на науката.

Теорията за избухването на свръхновата, разбира се, има и критици. Те припомнят, че наличието на два ярки обекта в небето би привлякло вниманието на много хора и в такъв случай следва да се очаква, че ще са запазени и на други места подобни изображения. Но нито в Кашмир, нито където и да е другаде, не са открити такива наскални рисунки, отнасящи се към същия времеви период.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...