Франсис Дрейк се ражда през 1540 година в Тависток, Девън. За част от историците не е доказан факт, че принадлежи на рода Дрейк от графство Девън. И всъщност за живота му до 1573 година липсват конкретни данни. Името му става известно покрай пиратските му набези в Западните Индии, както ги наричат тогава (днешните Карибски острови) между 1571-1573 година, когато превзема град Номбре де Диос. После пленява край Панама испанският „Сребърен керван“, превозващ около 30 тона сребро, както и няколко други кораба край залива на Картахена.
През 1577 година Елизабет I изпраща Франсис Дрейк на експедиция към тихоокеанското крайбрежие на Америка. Дрейк командва 110-тонния флагмански тримачтов галеон „Пеликан“, който по време на плаването е преименуван на „Златната кошута“. Заедно на път поемат, освен флгамана, още 4 по-малки съда, които тръгват по пътя на Фернандо Магелан. Официалното поръчение, с което е изпратен на експедиция, е да се открият нови земи. Но в допълнение кралицата поръчва на Дрейк да отнеме и донесе в родната Англия колкото се може повече испанско злато, добито в Новия свят.
След като пресича Магелановия проток, буря изтласква корабите на Дрейк на юг от Огнена Земя. Така става ясно, че тя не е част от Южния континент. Освен това, експедицията вече е загубила един от съдовете, който се оказва негоден да продължи плаването и е подпален, а екипажът му преместен на другите кораби.
Бурята, застигнала флотилията малко след преминаването на Магелановия проток, разделя трите останали кораба. Единият изчезва безследно, другият след месеци борба със стихиите успява да се върне в Магелановия проток и по-късно да се прибере в Англия.
Дрейк продължава сам пътуването. Преминава по протежение на цялото тихоокеанско крайбрежие на Южна Америка и атакува испанските пристанища по пътя си. Изследва крайбрежието значително на север от местата, където има по това време основани испански колонии и достига приблизително до точката, където се намира съвременният Ванкувър.
През юни 1579 година Франсис Дрейк акостира в района на днешния Сан Франциско (друга хипотеза пък твърди, че е в днешен Орегон) и екипажът започва ремонт на поочуканият след двегодишно плаване кораб. Установяват дружески отношения с местните племена и по-късно Дрейк официално обявява тези територии за „доброволно присъединили се под властта на Нейно Величество Елизабет“. Нарича териториите „Нови Албион“. След като приключва с ремонта на кораба Франсис Дрейк поема през Тихия океан, пресича го и като заобикаля от юг Африка, се завръща в Англия. „Златната кошута“ акостира в Плимът на 26 септември 1580 година, а Дрейк и екипажът му стават първите англичани, извършили околосветско плаване.
Мореплавателят донася със себе си съкровища на стойност 600 000 фунта стерлинги. За успехът му в експедицията, която донася огромни богатства за хазната и едновременно с това нанася големи щети на испанската търговия по море, кралица Елизабет I щедро награждава „личния си пират“, а освен това го посвещава и в рицарско звание. И не само това: с кралски указ е наредено „Златната кошута“ да бъде поставена на специален док в устието на Темза. 100 години по-късно от дъски от палубата на този галеон е изработен стол, който крал Чарлз II подарява на Оксфордския университет. Тази реликва и до днес се пази в университета.
Завръщането у дома на Франсис Дрейк е прието триумфално от английската корона, но предизвиква бурната реакция на испанците. Посланикът на Испания в Лондон настоява капитанът и екипажа му да бъдат обесени, както повелява законът за всеки, уличен в извършването на пиратски набези. Елизабет I обаче защитава моряците, като се позовава на факта, че Испания подстрекава бунтове срещу нейното управление и третира английските кораби по същия начин, по който Дрейк се отнася с испанските.
Кралицата освен това държи на правото на англичаните да прекосяват Тихия океан, въпреки че според договора от Тордесиляс испанците гледат на него като на свое вътрешно море. В крайна сметка, Елизабет заповядва да се докладва на испанския посланик, че всички ценности, донесени от Дрейк, ще се съхраняват в кралската съкровищница дотогава, докато дипломатическите отношения между Англия и Испания не бъдат изгладени.
След края на околосветското си плаване сър Франсис Дрейк за няколко години се впуска в политическия живот на сушата. Първо е кмет на Плимът, а по-късно става и член на Парламента. Кариерата му на морски вълк обаче отново е възобновена през 1585 година, когато поема с 25 кораба към Испанска Америка, за да търси реванш срещу наложеното от Испания търговско ембарго. Участва и в акции, с които саботира подготовката на „Непобедимата армада“ за нападение срещу Англия. Остава на служба във флота до 1596 година, когато предприема нова експедиция към Западните Индии, която обаче се оказва неуспешна - испанските колонии са предупредени и гарнизоните им са подсилени и укрепени.
Сър Франсис Дрейк почива на 28 януари 1596 година при атака срещу Сан Хуан в Пуерто Рико. Тялото му е погребано в оловен ковчег, спуснат в открито море.
Съвременниците му, а и историците по-късно описват Франсис Дрейк като най-добрият от мореплавателите, служили на Елизабет I. Много интелигентен, готов за нови авантюри, уважаван от хората си, които са готови винаги да го следват. Името на „личния пират на кралицата“ е увековечено и в географията – на него е кръстен протока Дрейк, разделящ Антарктида от Америка.
0 коментара:
Публикуване на коментар