През 1878 година на известния геолог Александър Иностранцев предоставят образци от скална порода, която на външен вид изглежда като каменни въглища с черен цвят и лек „мазен“ метален блясък. Ученият обаче установява, че макар и да се състои от въглерод, този камък не може да се нарече въглища, а представлява нещо различно.
![]() |
Входът към мината, където през 1878 година добиват шунгит |
Самият термин „шунгит“ обикновено се използва за минерали, със съдържание на въглерод между 75—98%, а онези, в които въглеродът е по-малко, наричат „шунгит-II“, „шунгит-III“ и т.н. Шунгитите се използват в металолеенето – за топенето на чугун (като добавка към кокса), за получаването на железни сплави, силициев карбид, в метало- и каменолеенето (като антишлакови покрития), в сторителството – за формиране на радиоекраниращи и проводящи материали.
На външен вид шунгитите приличат на каменни въглища или горящи шисти, но по структурата си са абсолютно различни. Въглеродът в шунгитите е аморфен, не прилича на въглеродната решетка в графита. Съставен е от сферични частици с диаметър около 10 нанометра. В тази въглеродна маса са включени частици кварц и други минерали.
![]() |
Структурата на въглеродните атоми в шунгита |
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.