Какво всъщност представляват шунгитите?

През 1878 година на известния геолог Александър Иностранцев предоставят образци от скална порода, която на външен вид изглежда като каменни въглища с черен цвят и лек „мазен“ метален блясък. Ученият обаче установява, че макар и да се състои от въглерод, този камък не може да се нарече въглища, а представлява нещо различно.

Входът към мината, където през 1878 година
добиват шунгит

Наричат минерала шунгит, заради мястото, където е намерен – близо до село Шунга в Карелия. По-късно установяват, че шунгитите се различават в зависимост от съдържанието на въглерод. Някои редки образци на практика са изцяло съставени от въглерод; точно такъв е материалът, който разглежда Иностранцев, но в наши дни този тип предпочитат да бъде наричан антраксолит, или твърд битум.

Самият термин „шунгит“ обикновено се използва за минерали, със съдържание на въглерод между 75—98%, а онези, в които въглеродът е по-малко, наричат „шунгит-II“, „шунгит-III“ и т.н. Шунгитите се използват в металолеенето – за топенето на чугун (като добавка към кокса), за получаването на железни сплави, силициев карбид, в метало- и каменолеенето (като антишлакови покрития), в сторителството – за формиране на радиоекраниращи и проводящи материали.

На външен вид шунгитите приличат на каменни въглища или горящи шисти, но по структурата си са абсолютно различни. Въглеродът в шунгитите е аморфен, не прилича на въглеродната решетка в графита. Съставен е от сферични частици с диаметър около 10 нанометра. В тази въглеродна маса са включени частици кварц и други минерали.

Структурата на въглеродните атоми в шунгита

Прогнозните запаси от шунгит са огромни. По последни оценки възлизат на около 2 милиарда тона, като основните залежи заемат относително малка площ от порядъка на 10 000 кв. километра. Освен в Карелия шунгит в такива големи количества не се среща никъде другаде. Произхода на тези скални породи и досега остава загадка. Има много хипотези, но нито една от тях не е неопровержимо доказана. Повечето учени са склонни да приемат, че шунгитите са се образували подобно на нефта, т.е. като суровина за тях са послужили органичните останки на отмрели организми. Но тези организми са били морски, тъй като преди 2,5 милиарда години - защото възрастта на шунгитите е такава - животът на Земята се е развивал в океаните.