Лъчите на светлината

Млечният път и радио излъчванията от ядрото на галактиката ни в Кентавър сияят над южния небосвод над телескопа Murchison Widefield Array.

Дори и в най-ясните нощи човек може да види само малка част от космическите обекти. И ако Голямата мечка и Южния кръст ни изглеждат прекрасни, в небесата над нас остават скрити от погледа ни още безброй чудеса.

Подобни размисли карат астронома Наташа Хърли-Уокър да се ангажира с работа с радиотелескоп, намиращ се в уединено ъгълче на Западна Австралия. Телескопът Murchison Widefield Array представлява система от хиляди антени, които улавят радио излъчванията, преминали през космическата прах и с които може да се „видят“ обекти, недостъпни за възприемане от човешкото зрение, дори и да прибегнем към мощни оптични телескопи като „Хъбъл“. Подобните на армия от механични „паяци“ антени – производството и поддръжката им е по-рентабилно, отколкото стандартните „чинии“ – се простират на площ от почти 10 квадратни километра сред Австралийската пустош.

През последните четири години Хърли-Уокър заедно с учени от Международния център за радиоастрономически изследвания в Пърт и други научни учреждения в Австралия и Нова Зеландия са „сглобили“ в една обща картина повече от 40 000 снимки, направени с телескопа. Резултатът е нова карта на южната небесна полусфера, където се виждат стотици хиляди галактики на милиони светлинни години от нас, а Млечният път в радиовълновия спектър грее изключително ярко, „осветяван“ от лъченията, генерирани от взривяващи се звезди и силни магнитни полета.

Мащабното изследване обаче няма да приключи скоро. В момента Хърли-Уокър и колегите ѝ разработват радиотелескоп, който ще бъде няколко пъти по-голям и по-точен от Murchison Widefield Array. Новото устройство ще може да улавя още по-слаби сигнали, благодарение на което ще можем да „видим“ не само повече галактики, но и „раждането на най-ранните звезди във Вселената“, убедена е Наташа Хърли-Уокър.