Какви тайни всъщност крие "секретния" архив на Ватикана

Около Светия престол във Ватикана винаги е наситено с тайнственост и интриги. В масовото съзнание постоянно ще витае въпроса, какви “конспирации” създават висшите духовни лидери зад затворените врати, какви съкровища и тайни са скрити в трезорите на Ватикана. Въпреки твърденията, че наследниците на св. Петър крият и ревностно пазят забутани някъде из подземията и катакомбите на папското кралство доказателства за съществуването на извънземни и демони, всъщност истината за тайните архиви е далеч по-тривиална. И точно заради реалното съдържание на “тайните” архиви, те представляват още по-голям интерес.

В тях се съхраняват от ръкописни документи, излезли из под перото на исторически личности като шотландската кралица Мери и Ейбрахам Линкълн, до папската була за отлъчването на Мартин Лутер; съдържанието на архивите е напълно в състояние да накара всеки учен, допуснат до тях, да изпадне в състоянието на дете, пуснато да вилнее в сладкарница. Но пак заради особената ценност на съхраняваните документи, светите служители са установили и толкова сложни правила за достъп до тях.
Всъщност, не доказателства за съществуването на извънземни са скрити зад строгата тайна на архивите, а документи, чрез които Светата Църква може да бъде уличена например в съучастие на Мусолини в държавния преврат, с който идва на власт, или вероятно дори такива, в които личи пасивната позиция на Ватикана спрямо антисемитските погроми на Хитлер.

Porta Sant'Anna

Archivum Secretum 
Истината зад “тайния архив” се крие всъщност в некоректния превод от латински. Точното наименование на Ватиканските архиви е Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum. И тук се ражда неразборията (и слуховете). На латински “Secretum” не означава “таен”, както мислят мнозина. По-прецизният превод на думата е “личен” или “лично”. Архивите всъщност са частните писма, кореспонденция и историческите записи на папите и документи, събрани през последните четири века. Архивите са основани от папа Павел V.  Той очевидно е притежавал нюх и далновидност, които са му подсказали какво голямо значение за историята има папската кореспонденция и колко важно е документите да бъдат съхранени за поколенията. Разбира се, през XVII век твърдо властва манталитета, че обикновените хора не бива да знаят какви думи и мисли си разменят светите отци и монарсите по света. Затова и архивите са държани строго под ключ и далеч от очите на външни хора.

Достъп до частните архиви
Едва през 1881 година папа Лъв XIII позволява на учените да разглеждат част от съдържанието на архивите. Получаването на разрешение обаче не е никак лесно начинание и това продължава да е така дори и в наши дни. На първо място, журналисти, студенти и любители историци нямат право на достъп по условие. След като заинтересованата страна успее да докаже, че ходатайства за достъп, който да бъде предоставен на сериозен учен, едва тогава Ватикана издава пропуск, който обаче трябва да бъде подновяван на всеки шест месеца. Редът за влизане в помещенията на архивите също е строго разписан: “допуснатите влизат през Porta Sant’Anna, да преминат проверка от швейцарската гвардия, след което да представят документите си на влизане в Cortile del Belvedere”.

Писмо от Хенри XVIII до Ан Болейн, съхранявано в архивите на Ватикана

Когато получат разрешение и бъдат допуснати в помещенията, учените са длъжни да заявят точните документи, които искат да разгледат. Имат право да ползват до три документа на ден. Тъй че, не получават достъп до всичко, а трябва от каталозите на архивите да изберат нужните им документи. Записите в каталозите се правят само на ръка и са на италиански или латински език. А самите каталози са наистина внушителни, след като е известно, че “стелажите на архивите са с обща дължина от над 80 километра и по тях са складирани документи, някои от които датират от VIII век”. (Keyser, 2015).

Понякога, когато не успеят да открият нужните им документи в заявените каталози, изследователите просто трябва да приемат, че са загубили един ценен ден; това е особено неприятна ситуация за онези, които са притиснати от срокове или пък са били принудени да пропътуват огромни разстояния. Разрешено е използването на компютри, но не и правенето на снимки и копия, така че в по-голямата част учените прекарват времето в читалните, където си водят бележки.

Исторически скъпоценни камъни
Ако човек има късмета да получи достъп до архивите на Ватикана, той може да се докосне до такива исторически ценни документи като:

- 60-метров свитък, в който са записани протоколите от разпитите на рицарите тамплиери, по време на разследването срещу тях, започнало през 1307 година;

- Inter caetera, папската була, издадена от папа Александър VI през 1493 година, с която двете доминиращи по онова време морски сили – Португалия и Испания – си поделят света на зони на влияние;

- Писмо на Микеланджело до папа Юлий II;

- Папската була на Лъв Х, с която през 1521 година е отлъчен от църквата Мартин Лутер;

- Петицията от 1530 година, с която английският крал Хенри VIII настоява папа Климент VII да анулира брака му с Катерина Арагонска; документът съдържа подписите и печатите на над 80 изтъкнати английски благородници и духовници (папата отказва да анулира брака);

Петицията от Хенри VIII до папа Климент VII, скрепено с печатите на благородници и духовници

- Писмо до папа Сикст V от Мери, кралица на Шотландия, в която го моли Църквата да се намеси преди да бъде екзекутирана;

- Бележки, свързани с процеса от 1633 година срещу Галилео Галилей;

- Писмо до папа Инокентий X от китайската императрица Уан от династията Мин. Тя е майка на император Юнли (1623-1662 г.), която приема католицизма и получава името Елена;

- Писмо от папа Климент XII до седмия Далай Лама, с което се моли за закрила на францисканските мисионери, изпратени да служат в Тибет;

- Писма от Ейбрахам Линкълн и от Джеферсън Дейвис (и двете написани през 1863 година, и двамата не са от католическата конфесия), в които всеки от тях се опитва да привлече подкрепата на папа Пий IX на страната на Съюза и Конфедерацията, респективно.

Дейвид Керцер, историк от университета Браун, е успял да проучи документи, касаещи периода на понтификата на папа Пий XI (1922 - 1939 г.). Той стига до заключенията, че папата е “постигнал споразумение с Мусолини, целящо да защити интересите на Църквата в замяна на мълчанието ѝ по темата с държавната антисемитска политика, нещо, което е в пряко противоречие с църковните канони”, пише Майкъл O’Лоулин през 2014 година.

Влиятелни групи пък оказват натиск върху папа Франциск, като настояват да бъде напълно разсекретено съдържанието на документите от понтификата на папа Пий XII (1939 – 1958 г.). Желанието им е продиктувано от това, светът да научи истината за контактите на папата с нацистите. Мнозина са онези, които смятат, че папата е оказвал подкрепа на Хитлер по начин, подобен на този, по който Църквата постъпва с Мусолини, или дори по-значима. Други пък твърдят, че Папата е работил срещу нацистите и е помагал на евреите и други малцинства, превърнати в мишени на нацистката агресия.

Керцер пише: “Хората говорят, учените също говорят. Има ли неща, които не се показват, защото биха представили Църквата в нелицеприятна светлина?” Той обаче признава, че архивите се поддържат от много добре подготвени специалисти, които “са признати със сериозното си отношение към историческата достоверност”.

През 2012 година по повод 400-годишния юбилей на архивите е организирана изложбата Lux in Arcana, в която пред широката публика са показани 100 от най-ценните документи от Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum. Документите от изложбата са достъпни и в електронен вид и могат да бъдат разгледани през мобилни приложения за iPhone и Android.