1. По данни на японския Институт по храните, сортовете плодове и зеленчуци, които дават по-висок добив и са отглеждани с обилно поливане и торене, съдържат 10-20 пъти по-малко витамин С и каротин, отколкото диворастящите растения от същия вид.
2. Плодовете и зеленчуците ни снабдяват само с три витамина: витамин С, бета-каротин и фолиева киселина.
3. Болшинството необходими на организма ни витамини се съдържат в зърнените храни, бобовите растения и продукти със животински произход – месо, мляко, риба и техните субпродукти.
4. Организмът ни може да се запасява само с мастноразтворими витамини А, Е, D и В12. Останалите витамини стигат за съвсем кратко на организма, така че бабините напътствия “яж витамини през лятото, за да имаш за зимата” изобщо не важат.
5. Физиологическите потребности на съвременния човек от витамини, са се формирали преди милиони години. Те зависят от количеството храна, която някога са консумирали предците ни. Съвременният човек не може да си набави с храната необходимото количество витамини: ядем почти два пъти по-малко, спрямо хората от XIX век, а освен това сме намалили както енергийните си разходи, така и количествата витамини, съдържащи се в хранителните продукти.
6. При производството на пшенично брашно от високите класове се губят до 80–90% от съдържащите се в зърното витамини. Колкото повече “плява” има в брашното, толкова повече витамини има в него. Много богато на витамини е ръженият хляб и пълнозърнестите пшенични хлябове.
7. През 1867 година немският химик Губер чрез окисление отделя от тютюна никотина и за пръв път синтезира никотиновата киселина. Почти век по-късно – през 40-те години на ХХ век – е открито витаминозното ѝ действие. Тогава става ясно, че тя много добре се справя с лечението на пелагра (заболяване, което се развива вследствие на недостатък на белтъчини и витамин РР. Характерните му симптоми са диария, дерматит, деменция). Затова никотиновата киселина е наречена витамин РР и прекрасно се справя с отвеждането извън организма на токсични вещества и подобрява циркулацията на кръвта. Никотиновата киселина се съдържа не само в листата на тютюна, но и в съвсем обикновени хранителни продукти, като например в месото и бобовите култури.
8. Витамините в плодовете и зеленчуците, откъснати от личната градина, много бързо се разрушават при стайна температура под въздействието на светлината и кислород. Например, спанакът и магданоза, които са богати на витамин С, за две денонощия губят до 80% от него. Ако се съхраняват в хладилник, то загубите са до около 8%. Така че, преседелите няколко дни по сергиите на пазара “зелени храни”, почти не съдържат витамини.
9. Целите зеленчуци и плодове съдържат много повече витамини, отколкото нарязаните, смлените или пасираните. В процеса на стриване или нарязване се отцежда сок, а с него и витамините. Освен това, както зеленчуците, така и плодовете бързо губят витамините си, ако са изложени на пряка светлина и не се съхраняват в хладилник.
10. При варенето на картофи, трябва да ги поставяме само във вряща вода. Ако ги готвим в студена вода, то заради по-дългата термична обработка се разграждат до около 35 % от витамините. За да се запазят максимално витамините, най-добре е картофите да се запичат под похлупак.
0 коментара:
Публикуване на коментар