Юпитер е по-странен и впечатляващ, отколкото смятаме

Юпитер, заснет с телескопа "Хъбъл"

Първите научни данни, изпратени от сондата "Юнона", която е на мисия около гиганта в Слънчевата система, Юпитер, разкриват някои изненадващи подробности. Резултатите са изнесени по време на годишната среща на Европейския съюз по геонауки, провел се във Виена през седмицата.

Анди Коглан разказва пред New Scientist, че едно от най-изненадващите открития е, че ядрото на Юпитер не е твърдо, както при Земята, а е по-скоро "размито" и в горните си нива се смесва със слой от метализиран водород. На база гравитационните измервания излиза, че вътрешността на Юпитер е много различна.

Учените са установили още, че магнитното поле на планетата е много по-силно, отколкото се смяташе. Досега се приемаше, че магнитната индукция е около 5 гауса, но реалните измервания от "Юнона" сочат 9 гауса. Плътността на магнитния поток на земното магнитно поле на повърхността е между 0,25 и 0,65 гауса.

Още по-удивителен е фактът, че вероятно магнитното поле на Юпитер не се поражда като земното от ядрото, а по-скоро от процеси, протичащи на повърхността на планетата, смята Коглан. До това заключение учените са достигнали заради колебанията в магнитната индукция на полето в различни региони на Юпитер, която достига до разлики от 2 гауса.

Снимка, направена през декември 2016 от "Юнона". Вижда се едно от характерните бели петна в атмосферата на Юпитер

"Юнона" освен това е заснела и огромни циклони с размери, сходни с тези на Земята, които бушуват на Юпитер. Там обаче те са от кондензиран амоняк. Заснети са и облаците от амоняк и хидразин, известни като белите петна, наблюдаващи се в поясите на Юпитер.  В екваториалната зона на планетата учените са установили и плътни зони от амоняк, което допълнително усложнява начина, по който трябва да разбираме онова, което се случва във вътрешните слоеве на атмосферата на Юпитер.

Сондата "Юнона" навлезе в орбита около Юпитер през месец юли миналата година. До февруари 2018 година беше предвидено космическият апарат 37 пъти да извърши близки прелитания до планетата. Но заради проблем с основния двигател на сондата, тя се намира на по-висока и по-разтеглена от първоначално предвидената орбита и ще остане на нея до юли 2018 година, като през това време 12 пъти ще се приближи до планетата.

Засега този проблем изглежда не възпрепятства научната програма и от NASA очакват да бъдат изпълнени всички научни цели на мисията. Тъй като прекарва по-малко време в силното магнитно поле на Юпитер, очаква се, че сондата ще оцелее до юли 2018 година.

В момента орбитата на космическия апарат го доближава максимално до разстояние от 4100 км от планетата. 53 дни са нужни за завършването на една обиколка. В най-отдалечената точка от орбитата, сондата се намира на около 3 милиона километра от Юпитер. Очакваните сближавания са три пъти по-малко, но експертите се надяват дори и това да им предостави много нови данни за анализиране.