В този монументален труд, безспорно най-големият паметник на персийската литература, авторът е описал цялата история на Иран от митичните древни времена до VII век. За автора на "Шах-наме" се знае много малко. Ражда се около средата на Х век в Източен Иран, на територията на съвременен Таджикистан. Псевдонимът Фирдоуси, с който се прославя по цял свят, в превод означава "Райския".
 |
| Грузински превод на "Шах-наме" |
Поетът приема това за оскърбление и раздава всички получени от султана средства. Това обаче е откровено противопоставяне срещу върховния владетел и Фирдоуси е принуден да бяга от родните си места и дълги години да води живота на скитник. Докато е в изгнание пише много остри сатирични строфи срещу султана, когото нарича "роб, син на роби". Наистина, за Махмуд Газневи, сунитът, който макар и да знае до известна степен фарси, е много трудно да улови поетичния ритъм на стиховете на Фирдоуси.
 |
| Една от стените на мавзолея на Фирдоуси в град Тус, върху която са изсечени стихове от "Шах-наме" |
Но се случва така, че в същия ден, когато керванът камили с изпратените от султана дарове влиза през една от градските порти на града, където се е установил поета, през врата в другия край на града изнасят мъртвото тяло на Фирдоуси. В действителност, едва ли всичко се е случило точно така, но сама по себе си легендата е поетична и красива и би било неразумно да я подлагаме на съмнения.
"Шах-наме" съдържа описание на 50 царствания, като се започне от легендарните царе и се завърши с реални исторически личности. В монументалното произведение Фирдоуси събира огромна част от националния фолклор на персите. Авторът използва и древни ирански митове, и доислямския епос, както и свещените предания на зороастрийците. Затова изследователите разделят поемата условно на три части: митологична, героична и историческа.
През хилядолетната си история произведението е многократно преписвано. И понеже през Средновековието не е съществувало понятието "авторско право", преписвачите са се отнасяли към текстовете доста фриволно. В резултат на това, в различните варианти на "Шах-наме" строфите варират между 40 000 и 120 000. Но текстът, основаващ се на най-ранните ръкописи, съдържа около 60 000 бейта - строфа от два стиха, или общо около 120 000 стиха. Книгата е изцяло написана на фарси, което изиграва ключова роля през XIX век, когато се появява течението за възраждане на персийския език, попаднал под силното влияние на арабския през Х век. Сцени от великата поема на Фироуси са изобразени на най-добрите образци от класическата персийска миниатюра.
За да придобиете представа, колко огромна е поемата, представете си творба, която по обем надвишава двойно "Илиада" и "Одисея" на Омир. И добавете още неколкостотин строфи.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар