Животът на Хипатия най-често се разглежда в светлината на взаимоотношенията ѝ с двамата могъщи мъже в Александрия по това време: езичникът управител на Александрия Орест и Александрийския епископ Кирил (по-късно канонизиран като св. Кирил Александрийски). Нещата, които са ни известни за живота на Хипатия, са описани в хрониките на делата на тези двама мъже и съвременните историци се опитват да съберат късчетата информация, за да си съставят представа за извършеното от нея, извън политическите противопоставяния на Орест и Кирил.
Свидетелства за живота ѝ се черпят от античните трудове на двама хроникьори: Сократ Схоластик, който пише само няколко години след смъртта ѝ; и Йоан Никиуски, който обаче съставя своите хроники няколко века по-късно. Въпреки че в трудовете на тези хроникьори Хипатия е включена като част от разказите за отношенията между Орест и Кирил, те са и основният източник на сведения за онова, което тя извършва през живота си.
Хипатия проявява интерес и склонност към науките и по-специално математиката. След години на упорито учене, самата тя става водещ учител в Платоновата школа на Египет. Преподава на учениците си астрономия и философията на Платон и Плотин. Заради своите научни убеждения и онова, което преподава на учениците си, тя се превръща в мишена за християните в Александрия - за времето си жена с нейните познания и интелектуални заложби е смятана за много опасно и недопустимо явление.
Експертите са достигнали до заключение, че Хипатия става жертва не само заради заниманията си с наука, но и заради това, че попада във водовъртежа на политическите интриги в Александрия. Тя се озовава в центъра на политическата битка между главата на Александрийската църква, епископ Кирил и управителят на Александрия Орест; такова противопоставяне непременно се нуждае от "изкупителна жертва" и Хипатия се оказва точно такава.
Конфликтът между епископ Кирил и Орест е на религиозна основа. Орест остава последовател на езическите вярвания, а и поддържа връзки и защитава евреите, живеещи в града. Кирил от своя страна е амбициозен и предан до фанатизъм на християнската вяра. Историята разказва, че двамата се превръщат в непримирими врагове заради опита на епископ Кирил да наложи християнската църква над светската власт и да проведе реформи в духа на вярата в цяла Александрия.
Формален повод за прерастването на враждата между двамата в открито противопоставяне става едикт на Орест, с който се определят правилата за провеждането на еврейски танцови фестивали - една от болните теми в спора между светска власт и последователите на Христос. По време на огласяването на едикта пред събралите се представители на еврейската общност в града, някой си Хейракс, християнин и последовател на епископ Кирил, аплодира заповедта на Орест. Еврейското множество го обвинява, че е изпратен на изслушването, за да провокира и породи гнева им. За да успокои духовете, Орест нарежда Хейракс публично да бъде бичуван и екзекутиран. Но евреите се оказват наистина провокирани и това не ги успокоява, и за съжаление на Орест, вземат нещата в свои ръце.
Повлечени от гнева си, евреите подвеждат християните в града да повярват, че църквата им е обхваната от пожар. И Сократ Схоластик, и Йоан Никиуски пишат, че християните се втурват в нощта, за да спасяват храма си, но попадат в подготвения им от евреите капан и са изклани. Резултатът: цялата собственост на евреите е отнета по нареждане на епископ Кирил, а самите те са прогонени от града. Орест и свитата му пък са нападнати от - както се твърди - петстотин християнски монаси. Погромите в Александрия се превръщат в трагичния момент, когато Хипатия се оказва в ролята на изкупителна жертва.
Според Йоан Никиуски, Хипатия не е само философ и учен. Тя е и жена, която "владее магически хитрости и практикува сатанинско омайване", благодарение на които успява да очарова губернатора Орест. Вероятно това, че Орест доста често се допитва и доверява на съветите на Хипатия, за което свидетелстват мнозина от съвременните им хронисти, поради което християните, в това число и Йоан Никиуски, приемат, че именно Хипатия е диктувала много от действията и решенията на Орест. Йоан дори твърди, че в известен смисъл тя е "омаяла" Орест, за да върши онова, което тя пожелае.
И двамата хронисти описват събитията, довели до бруталната смърт на Хипатия. Ето какво пише Сократ Схоластик:
Понеже тя често беседвала с Орест, разговорите ѝ с него дали повод за клевети [сред църковните хора], че тя не позволявала на Орест да се сдружи с Кирил. Затова хората с буйни глави, предвождани от някой си [четец] Петър, веднъж се сговорили и причакали тази жена. Когато тя се връщала от някъде към дома си, те я извадили от носилката ѝ и я довлекли в църквата, наричана Кесарион, а след това, като я съблекли гола, я умъртвили с камъни, [разкъсали я на части], а [частите] от тялото ѝ занесли на мястото, наричано Кинарион и там ги изгорили. Това причинило немалко скръб [и позор] и на Кирил, и на александрийската църква, защото убийствата, разприте и всичко подобно било извършено от чуждомислещо по духа Христов. Споменатото събитие се случило в четвъртата година от епископството на Кирил, в десетото консулство на Хонорий и шестото на Теодосий, в месец март, по време на постите.
Историци и експерти са достигнали до заключението, че описаната жестока и несправедлива разправа с Хипатия се случва на 15 март 415 година. Сократ Схоластик и Йоан Никиуски са единодушни в написаното - това е начинът, по който християните избират да ликвидират влиянието ѝ върху Орест. Независимо от детайлите в описанието, и при двамата ясно е показано, че убийството ѝ е брутално и коравосърдечно, и Хипатия е третирана по-скоро като животно, отколкото като човешко същество. Дали е влияела или не върху решенията и действията на Орест, всъщност е без никакво значение. Отредена ѝ е роля на изкупителна жертва.
Все пак, животът на Хипатия е живот на философ, "надминал своите съвременници". Смятана е за автор на редица усъвършенствани уреди и научни инструменти, като дестилатора за получаване на дистилирана вода, аерометърът (уред за измерване плътността на течности), астролабията, която е усъвършенстван модел на астролабона на Клавдий Птолемей. Пише сама и в съавторство с баща си коментари по няколко математически трактата.Мнозина са се опитвали да анализират не толкова научните ѝ постижения и философските ѝ възгледи, колкото да определят по какъв начин смъртта ѝ повлиява на историята на Александрия в частност и на науката като цяло. Приживе е безспорен философски колос, надарен с изключителен интелект. Но за историята, бруталното ѝ убийство изиграва още по-голяма роля.
Преобладаващото мнозинство от историци и учени смятат смъртта на Хипатия за повратна точка: Йоан Никиуски например тържествуващо обявява, че с това окончателно настъпва края на езичеството и идолопоклонничеството в Александрия; съвременните учени обаче са друго мнение - смъртта на Хипатия слага край на класическата епоха в Александрия и бележи началото на упадък в културното и научно развитие на цялата човешка цивилизация.
Без съмнение може да се твърди, че убийството на Хипатия е прецедент, който разтърсва из основи политическият и религиозен живот в Александрия и източната част на Римската империя.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар