Праисторически "скален календар" в Сицилия, прецизно показва зимното слънцестоене (видео)

Екип от учени, докато изследват южното крайбрежие на Сицилия, са се натъкнали на интригуващ праисторически скален... календар. След като провеждат няколко емпирични наблюдения, те са установили, че изгряващото слънце в деня на зимното слънцестоене перфектно съвпада с голям отвор в скално образувание, което се намира на хълм, близо до праисторически некропол. Освен това са намерили и повален мегалит, който някога вероятно се е издигал право пред отвора в скалната структура. В съобщенията в медиите, разказващи за находката, изобилстват сравнения на скалната структура със световно известния комплекс в Стоунхендж.

Според публикацията на Seeker, екипът се е натъкнал на дупка в скалата с диаметър от 98 см, докато специалистите са проучвали бункери от Втората световна война в района на сицилийския крайбрежен град Джела. Учените забелязват признаци, че отворът е създаден от човешка ръка, затова решават да потърсят смисъла на изсичането ѝ. Разбира се, една от възможностите е да има отношение към смяната на сезоните.

В живота на праисторическите хора ключови моменти са се явявали лятното и зимното слънцестоене.Огромният мегалитен комплекс в Ирландия, известен като Нюгрейндж, скалните рисунки в Пейнт рок, Тексас, цитаделата Саксайуаман в Перу, и разбира се най-прочутият сред праисторическите паметници - Стоунхендж в Уилтшър, Англия, са само част от археологическите места, които свидетелстват за интереса към промените в сезоните, който са проявявали древните хора.

Слънчевите лъчи в деня на слънцестоенето огряват вътрешността на монументалния комплекс Нюгрейндж в Ираландия 

Все пак, доста такива места и паметници само косвено могат да бъдат свързани с астрономичните явления, подчертава пред агенция ANSA професор Алберто Скудери, който е експерт по археоастрономия и регионален директор на италианската общност на археолозите (GAI). Затова са необходими научно обосновани и потвърдени доказателства, за да бъде подкрепена хипотезата на учените, по отношение на новооткритият "скален календар", отбелязва Скудери.

Това кара екипът, в който участват археолозите Джузепе ла Спина, Микеле Курто и Марио Брациавенти, подпомагани от техническият експерт Винченцо Мадониа, да се "въоръжат" с компаси, камери и безпилотен дрон, за да се опитат да заснемат и документират изгрева на слънцето в деня на зимното слънцестоене. Резултатите от наблюденията им показват, че усилията са си стрували.

Пред Seeker археологът Джузепа ла Спина разказва: "В 7:32 часа сутринта слънцето грееше ярко точно през дупката в скалата. Абсолютно прецизно. Беше невероятна гледка".

Това обаче не е всичко, което учените са установили. Малко на изток от "скалата с календара" екипът се натъква на 5-метров мегалит, който в момента лежи на повърхността (ямата в основата на мегалита, според учените, предполага, че някога той е стоял изправен на това място). Геоложките анализи на мегалита и скалите наоколо показват, че са различни, т.е. каменният блок е донесен от друго място. "Това, според нас, също подкрепя тезата за сакралното значение на мястото", допълва ла Спина.

Това не е първата скална формация в Сицилия, която учените свързват със слънцестоенето. Пред Seeker Скудери споделя, че два каменни монолита с изсечени в тях дупки са открити в миналото близо до Палермо. Любопитен детайл е, че според Скудери наскоро откритата скална дупка е изсечена от същите хора, които са създали и каменните колони край Палермо. "Отворът в единия монолит е подравнен така, че да улавя слънцето в момента на изгрева в деня на лятното слънцестоене, а другият - на зимното. Затова смятам, че край Джела е много вероятно да се намира и втори "календар", който да бележи денят на лятното слънцестоене", обяснява Скудери пред Seeker.

Екипът археолози пред новооткритият "скален календар"

Джулио Магли, професор по археоастрономия в Политехническия университет в Милано, коментира пред изданието, че новата находка е много интригуваща, но в същото време призовава да се извършат допълнителни научни проучвания на мястото. "Не бива да приемаме този вид "скални календари" за някакви прецизни инструменти, с които древните са наблюдавали астрономичните явления. По-скоро това са паметници, които праисторическите хора са използвали като индикатори на слънцестоенето - чисто практично да им напомнят за предстоящите дейности, които следва да предприемат в земеделието".