Австралопитеците са част от предците ни и един от първите от еволюционните ни роднини, научили се да ходят изправени. Обитавали са източната част на Африка преди около 3,8 - 2,9 милиона години. През 1978 година в Танзания са открити отпечатъци, оставени от стъпалата на трима представители на вида Australopithecus afarensis. Почти четири десетилетия по-късно на 150 метра от тези следи са открити нови, които - както личи по всичко - са оставени почти по същото време, преди около 3,66 милиона години.
 |
| Мястото, където са направени находките |
Австралопитеците не са се разхождали сами по тези места; до техните следи има десетки други, оставени от носорог, жираф, коне... Върху слоят вулканична пепел, покрил някога района, са се запазили дори отпечатъци от дъждовни капки. Интересен е фактът, че следите - и намерените наскоро, както и тези, открити през 1978 година - водят в една и съща посока. Специалистите не изключват вероятността, да са оставени в един и същи ден преди милиони години.
 |
| Снимка на отпечатъците от стъпала |
"Новите" следи са оставени от два индивида - мъжки и женски. Размерът на следите, както и разстоянието между тях, позволяват на експертите да определят ръста на онези, които са ги оставили. Мъжът е тежал приблизително 44,7 кг и е бил висок около 165 см. Жената е била по-малка - около 146 см ръст и тегло от 39,5 килограма. Самецът се оказва най-големият от представителите на вида (известни на науката до момента) - почти с 20 см е по-висок и около 6 кг по-тежък от "роднините" си. Самката също е с 3-4 см по-висока.
Ако се разглеждат заедно двете находки - скорошната и онази от 1978 година, то се получава нещо такова: един мъж, две или три жени и едно или две деца са преминали по вулканичната пепел, покрила района скоро след изригване на вулкан. Много скоро след като човекоподобните са отминали, над мястото е валял дъжд. Всичко това се е случило преди 3,6 милиона години. Състава на "групата" предизвиква въпроси, а интересът към всичко се подсилва от факта, че самецът е бил значително по-едър от самките.
 |
| Схематично представяне на следите |
Наблюденията на животни показват, че половият диморфизъм - така се наричат съществените разлики между самците и самките (с изключение разликите в половите органи) – обикновено се съпътства от полигамия (многоженство). Предполага се, че силната конкуренция между мъжките индивиди води до сблъсъци, в които оцеляват само най-едрите и силни представители. Например, изразеният полов диморфизъм и полигамията се срещат при горилите. При шимпанзетата и човек той е по-слабо изразен.
Споровете за полигамията при австралопитеците се водят отдавна: още от
намерените останки от кости става ясно, че самките и самците съществено са се отличавали по размерите си. Но костите са от различни епохи, разделят ги стотици хиляди години във времето. Със следите от Танзания
този проблем като че ли не е на лице: групата по всичко личи, че е живяла в едно и също време. Но, първо, единствена находка винаги може да се окаже изключение. Второ, както отбелязва антропологът Станислав Дробишевски, никой не може със сигурност да докаже, на каква възраст са били австралопитеците, разхождали се из танзанийската равнина.
 |
| Австралопитеци, рконструкция |
"Кой твърди, че из танзанийската равнина са преминали задължително възрастни индивиди? Защо да не приемем, че най-малките следи са на дете, средните - на младежи, а най-големите на здрав самец в разцвета на силите си? Във всяка нормална група от животни и хора, половината са деца. Чисто демографски това разпределение е далеч по-вероятно, отколкото да приемем, че по тези места
преди милиони години се е разходил мъжкар с харема си от самки и без никакви деца", пише изследователят.
Статията за новите следи от австралопитеци, открити в Танзания, е публикувана в
списание eLife.
0 коментара:
Публикуване на коментар