Работата е извършена върху череп, който още в каменната ера е бил "замазан". Практиката да се "шпакловат" човешки черепи се заражда в Леванта около 7000-6000 г. пр.н.е. Повечето от "замазаните" черепи, открити при разкопки, са били на мъже, макар че се срещат и такива на жени и деца.
Повечето историци смятат, че тази погребална практика свидетелства за ранните форми на почитане на прародителите на рода. Има и специалисти, които обаче смятат, че "замазването" на черепите е свързано с практиката отсечените глави да бъдат представяни като трофеи.
Към момента никоя от двете теории не е абсолютно призната, но все пак преобладава схващането, че това е част от ритуалната почит към предците. Повечето експерти смятат, че замазването на черепите е важен елемент от неолитните ритуали, свързани с отстраняването на плътта, украсяването и складирането на костните останки на починалите.
Може да се твърди, че един от най-известните образци на "шпаклован" череп, известен до момента, е т.нар. "Йерихонски череп", който е и сред най-древните човешки останки, присъстващи в колекцията на Британския музей. Той е един от общо седемте замазани черепа, открити от Катлийн Кениън по време на разкопки през 1953 година в древния град Йерихон, за който се споменава и в библейските разкази.
Черепът от Йерихон е на мъж. Върху него е нанесен "моделиращ слой от мазилка". С помощта на съвременните технологии експертите успяват да възстановят лицето на човека, живял преди 9500 години. Въпреки че самоличността на мъжа остава неизвестна, мнозина експерти са на мнение, че той вероятно е бил елитен и уважаван член на общността, в която е живял. Александра Флетчър, уредник на експозицията по древния Близък Изток в Британския музей, казва:
“Без съмнение това е бил възрастен мъж, когато е починал. Но нямаме никаква представа, защо черепът му е бил "реконструиран" от древните по този начин. Не сме наясно и защо с други черепи е извършена същата процедура. Предполагаме, че това по някакъв начин е било свързано с постигнатото от този човек през живота му и с "измазването" на черепа му древните са се опитали и след смъртта му да запазят за поколенията спомена за него".
За съставяне на цифров 3D-модел специалистите използват микро-компютърна томография. С технологията стават видими и частите от черепа от Йерихон, които до този момент остават скрити под архаичната "шпакловка". Ясно са очертани скулите, билото на челото и очните кухини. Учените установяват, че липсва долната челюст на мъжа, а зъбите му са изпочупени и изгнили. Изказва се и предположение, че някога носът на мъжа е бил счупен, но травмата е напълно излекувана още приживе.
Налице са и доказателства, че черепът на мъжа е бил подлаган на стягащи превръзки още от най-ранните му детски години, вследствие на което формата му е променена. Стягането на черепа индиректно също подкрепя тезата, че Черепът от Йерихон е принадлежал на човек от елита, тъй като тази практика е използвана най-вече във високите нива в обществената йерархия. Флетчър допълва:
“Стягането на черепа е практикувано от различни народи по света, дори и до съвсем скоро. Целта е да се придаде на индивида повече "красота".В конкретния случай става дума за стягане в горната и тилната част на черепа - практика, която доста се различава от по-масовото търсене на издължена форма на черепа. Мисля, че в онези антични времена, този мъж е бил сред "красивите" хора на Йерихон".
Реконструираният облик на мъжа от Йерихон ще е централната атракция по време на изложбата "Creating an ancestor: the Jericho Skull", която Британският музей организира от 15 декември 2016 година до 19 февруари 2017 година.
0 коментара:
Публикуване на коментар