Морският лед се образува през зимата и се топи през лятото: при това, в топлите сезони топящият се лед е по-малко от онзи, който се е формирал през зимата. В резултат на тези процеси, пластовете лед, които "преживяват" топлите времена, всяка година се уплътняват. Колкото по-стар и дебел е ледът, толкова по-устойчив е на топенето и по-малко се поддава на влиянието на ветровете и щормовите вълни.
В продължение на много години учените наблюдават как изчезва старият лед. Той става все по-малко, а запазилият се става все по-тънък и е неспособен да устои на температури над нула градуса. Специалисти на NASA са разработили модел на еволюцията на морските ледове за периода от 1984 година до днес. Визуализацията показва дрейфуването, нарастването и свиването на ледената шапка на Северния полюс на планетата.
Учените разглеждат два основни "катастрофални" етапа. Първият започва през 1989 година и продължава няколко години; свързват го с промените в Арктическата осцилация. Тя отслабва кръговрата на Бофорт и усилва Трансполярното дрейфово течение, което отмива от Арктика значително по-големи обеми лед, отколкото е обичайното. Вторият пик в топенето на ледовете започва в средата на първото десетилетие на 21 век и е следствие от глобалното затопляне. Характерно за тази втора "катастрофа" е, че през летните месеци се топи дори и стар лед.
Загубите учените определят като колосални: ако през 80-те години на XX век дебелите слоеве лед са представлявали 20% от ледената покривка, то сега те са не повече от 3%. Ако се запази тази тенденция, скоро водите на Арктика през лятото ще са напълно свободни от ледове.
0 коментара:
Публикуване на коментар