Ръкописът на Войнич е средновековен труд, написан през XV век от неизвестни автори. От стотици години изследователи и учени се опитват да разгадаят написаното, защото никой не е успял да идентифицира езика на манускрипта. Някои дори пробягват до хипотезата, че книгата е дело на извънземни. Съвсем наскоро испанското издателство Siloe получи правото за пръв път да отпечат ограничен тираж с точни физически копия на книгата, за да може по-широк кръг от ентусиасти да имат достъп до ръкописа.
През 1912 година антикварят Вилфред Войнич открива в древния южноевроепйски замък Вила Мондрагоне странен ръкопис, чийто текст е написан с непознат език и с непозната “азбука”. Изящно изписаните букви по страниците на манускрипта се редят една за друга, ту сливайки се, ту разделени. Някои от тях по-късно са наречени “бесилки”, заради визуалното им сходство с ешафодите. Книгата е изпъстрена с много изображения на растения, хора, природни явления и описания на движението на небесни тела.
Днес се смята, че върху ръкописа са се трудили между двама и осем писари и това им е отнело няколко години време. Войнич обаче достига до друго заключение. Между страниците на книгата той се натъква на писмо от чешкия учен Йоханес Маркус Марци, и от съдържанието му стига до извода, че ръкописът е дело на световно известния философ и естествоизпитател Роджър Бейкън, живял през XIII век. Войнич решава, че този старинен манускрипт ще бъде оценен по достойнство и за него ще получи много пари. Но се оказва, че греши за времето, по което е писан ръкописа. Данните от проведено по-късно радиовъглеродно изследване показват, че творбата е създадена в периода между 1404 и 1438 година, което означава, че Бейкън няма никакво отношение към нея. И все пак, историята на ръкописа е много по-интересна, отколкото предполага Войнич.
На кого принадлежи?
Не само ръкописът, но и личността на притежавалия го човек остава и досега частично неразкрита. Преди десетина години изследователят Рене Зандберген открива в архивите писмо, датиращо от XVII век, което е изпратено от пражкия алхимик Георг Бареш. Оказва се, че той се опитва в продължение на над 20 години да разшифрова езика на този загадъчен труд. Когато стига до пълно отчаяния, Бареш изпраща няколко страници от ръкописа на ерудирания йезуитски монах Афанасий Кирхер, който живее в Рим. Старата книга заинтригувала Кирхер и той се опитва да убеди алхимика да му изпрати целия ръкопис, но получава отказа на Бареш.
След смъртта на Бареш, манускриптът става собственост на приятеля му, същият Марци, чието писмо Войнич открива между страниците на книгата. Марци е известен за времето си учен и работи като лекар в двора на императора на Свещената Римска империя. В писмото разказва за обсебването на приятеля му, посветил целия си живот в опитите да разгадае написаното.
Не е ясно, дали Бареш е постигнал някакви успехи в тези си опити, но след смъртта му книгата три века остава в хранилищата на йезуитските архиви. По време на гоненията срещу ордена, предприети от самата католическа църква, ръкописът се озовава в личната библиотека на главата на йезуитите Петер Бекс – иначе е можело да бъде конфискуван. През XIX и XX век Вила Мондрагоне е щаб-квартира на ордена на йезуитите, затова няма нищо чудно, че Войнич открива манускрипта на това място.
Неразгадаем шифър
В началото обаче Войнич не знае нищо от описаното по-горе. Уверен в предположението си, че ръкописът е излязъл под перото на Роджър Бейкън, той предава книгата на криптолога и професор по философия в Университета на Пенсилвания Уилям Нюболд. Съдбата му е сходна с тази на Бареш: впуска се в разгадаването на езика на книгата и изцяло посвещава на това дело последните години от живота си. Методът на Нюболд се състои в това, да изучава под лупа текста, а след това се опитва да възпроизведе на чист лист отделните движения на перото. Подхождал така, защото му хрумнало, че зад начина на изписване на символите се крие анаграма. Но този метод не дава никакви резултати.
Теорията на Нюболд е разбита на пух и прах от Уилям Фридман, първият криптолог на Агенцията за национална безопасност на САЩ. През последните дни на Втората световна война той и съпругата му Елизабет Фридман събират екип от експерти и посвещават огромни количества време и нерви на опитите да разшифроват тексовете от ръкописа на Войнич. Стигат до заключение, че книгата не е писана с анаграми, а езикът ѝ е изкуствен, т.е. измислен е специално за написването на трактата.
По-късно възникват още много теории, според които ръкописът е фалшификат, нарочно написан върху стари листи пергамент. Разбира се, такава възможност не може да се изключва, но би било много странно, ако предполагаемият фалшификатор е успял да се сдобие отнякъде със 120 листа пергамент от XV век, при това го е сторил по време, когато за радиовъглеродния анализ никой не е и предполагал.
Не издържа критика и предположението, че текстът е лишен от смисъл. Установено е, че има ясна структура и например, в раздела, посветен на растенията, се употребяват едни специфични думи, а в астрономичния раздел – други и то такива, че не се повтарят.
Теориите, какво представлява езика на ръкописа, са многобройни. Джоузеф Мартин Фили твърди, че текстът е написан на латински и е шифрован с просто отместване на буквите. Изследователят Джон Стожко пише в своя книга, че ръкописът е на украински език, но без гласните букви, а доктор Лео Левитов изказва предположението, че това е един от креолските езици. Но нито един от специалистите не се е доближил достатъчно до разбирането и прочитането на текстовете на ръкописа.
Тайнствено послание
През 2013 година физикът-теоретик Марчело Монтемуро от Манчестерския университет публикува изследване, в което се потвърждава теорията, че текстът на ръкописа не е безразборен набор от символи, а в него е записано някакво послание, но на неизвестен или забравен език. За да докаже това, ученият използва метод, използван за изучаване на начина, по който се кодира информацията в невроните на мозъка. С този метод може да се установи наличието на важна информация в поток данни, даже и без мозъкът да е в състояние да ги интерпретира.
Монтемуро казва, че колкото повече е проучвал статистическите особености на текста, толкова повече нива на неизвестния език е успял да идентифицира. Изследователят опровергава и хипотезата, че информацията в текста е шифрована, защото сложните шифри имат много важно свойство: унищожават статистическите особености на езика, за да се изключи разпознаването му.
Монтемуро обръща внимание на това, че ръкописът на Войнич се подчинява на закона на Зипф (изписван и като Ципф), който описва статистическата честота на употреба на думите в естествените езици. Ако се подредят думите в низходящ ред според честотата на употребата им, то повторението на всяка дума е обратно пропорционално на поредния му номер в списъка. Принципно е възможно да се разработи алгоритъм за шифроване, който да спазва това правило, но той ще е прекалено сложен и не е ясно кому би хрумнало да върши нещо подобно през XV век, далеч преди да бъде формулиран законът на Зипф.
Освен това, Монтемуро посочва и това, че в резултат на анализа на текста, е успял да установи закономерност: повтарянето на определени специфични думи съвпада с разделите на книгите. Тоест, ако на илюстрациите на конкретна страница са изобразени растения, то и съпътстващият ги текст използва свойствената за тях лексика.
Интелектуалци от загинала култура
Стивън Бакс, професор по приложна лингвистика в Бедфордския университет, през 2014 година представя свои доказателства, че ръкописът на Войнич не може да е фалшификат. Той твърди, че резултатите от негово изследване сочат, че текстът на книгата напълно съвпада с илюстрациите. Например, в ботаническия раздел се разказва именно за нарисуваните в него растения, а освен това е вероятно, да са изложени и техните лечебни свойства. Бакс твърди, че всички те са описани в по-ранни трудове. “Казано накратко, ръкописът, най-вероятно, изобщо не е шифровано послание, в което е скрита информация от друг вид”, казва в изводите си Бакс.
На база на илюстрациите изследователят успява да идентифицира някои думи, използвани в книгата. Той например, открива думата за съзвездието Телец, кориандър, хвойна, босилек. Разбира се, тези открития са недостатъчни, за да може Бакс да разчете езика на ръкописа, тъй като е успял да разбере смисъла в съвременния английски език само на единични думи.
Професорът лансира интересна хипотеза, откъде се е появил загадъчния език. Той предполага, че езикът е използван от много тесен кръг хора, които не са разполагали със своя писмена система. Група интелектуалци, принадлежащи към тази култура, са създали за нея азбука, която се състои от елементи от европейски, близкоизточни и кавказки писмени системи. Целта на това е била, да се запази за своя народ познанията. Бакс посочва, че през XV век времената са смутни и е напълно възможно културата, използваща този език, да е изчезнала по същото време, по което нейни представители са опитвали да създадат писмеността ѝ.
Big data
През 2014 година професорът от бразилския Университет в Сао Паолу Диего Амансио с помощта на “големите данни” (съвкупност от технологии и методи за автоматизиран анализ на извънредно големи по обем информационни масиви) също получава потвърждение, че ръкописът на Войнич не е фалшификат. Изследването му показва, че структурата на неизвестния език съвпада със структурите на съвременни езици.
Амансио не е опитвал да преведе текста, той просто е събрал думите в групи и е анализирал връзките между тях, моделирайки комплексна мрежа. В резултат на това установява, че в 90 процента от случаите структурата на ръкописа повтаря тази, срещаща се в Библията и други известни книги.
Освен това, професорът открива термините, които най-често са употребявани в документа и свързва знаците на неизвестната азбука с латинските букви (например, получава думи като cthy, gokeedy и shedy). Не е успял да установи значението на тези думи, но и не се е опитвал, смятайки, че работата му може да се ползва за основа на изследвания от специалисти по криптология.
В оценката си за съдържанието на ръкописа той е на сходно мнение с други специалисти: според нето, ръкописът представлява енциклопедия със средновековни практики, сред които има медицински рецепти, астрологични и метафизични информации, както и описания на обреди за плодородие.
Резултатите от скорошните изследвания позволяват да се твърди с голяма степен на увереност, че ръкописът на Войнич действително е написан на реално съществувал език, не е фалшификат и информацията, записана в него, не е шифрована.
Въпреки това, манускриптът си остава загадка и до днес – поддава се на анализ, но не разкрива смисъла на написаното.
0 коментара:
Публикуване на коментар