"Календарът на Адам". Най-древната мегалитна структура в света?

Наричат тази структура “Календарът на Адам” или понякога “Африканският Стоунхендж”. Около нея винаги са избухвали противоречиви спорове. Някои смятат, че Календарът на Адам е на повече от 75 000 години – с десетки хиляди години по-стар от египетските пирамиди и Стоунхендж. Намира се в провинция Мпумаланга в източната част на Република Южна Африка. Представлява побити каменни монолити в кръг с диаметър от около 30 метра. След извършени замервания е установено, че разположението на каменните блокове съвпада с някои астрономични величини. Това кара мнозина да изказват предположението, че съоръжението е най-старият мегалитен календар в света – при това, напълно функционален.

Из планинските райони на Южна Африка са разпръснати руините от хиляди каменни структури. Пръв английският пътешественик Теодор Бент се опитва да направи оценка на броят им. През 1891 година той казва, че подобните структури в този регион наброяват около 4000. До 1974 година приблизителният брой на руините вече е определян на около 20 000. В наши дни специалистът по темата и изследовател Майкъл Телингер твърди, че броят на каменните руини е 100 000, а може би и още повече.

Изглед към района, където се намира "Календарът на Адам"

Някои от тези “каменни кръгове” нямат врати или входове, докато повечето са свързани в нещо като огромна мрежа от канали, интерпретирани погрешно от някои историци като “пътища”. Свързаните в огромна мрежа по между си “каменни кръгове” са се разполагали и вероятно са били част от безкрайно разрастваща се структура по древните тераси върху терена. Календарът на Адам е най-известната от тези руини.



По-старите поколения от местното население наричат мястото “Inzalo y’Langa” или “Родното място на Слънцето”. За широката публика Календарът на Адам става известен през 2003 година, когато вниманието е привлечено от пилота Йохан Хейне. Той лети над района на планините в Мпумаланга в продължение на две десетилетия и забелязва хилядите странни каменни кръгове. Започва да ги фотографира от въздуха.

Част от Google Earth, на която се вижда малка част от Южна Африка с множество древни земни и каменни структури

След като се консултира с експерти относно произхода им, научава, че са останките от “краали за добитък” (краал е думата за дом, заградено място), останали след като местните хора от народността Банту мигрирали на север около XIV век. Днес тази хипотеза изглежда не толкова сигурна. Структурата на каменните кръгове доста се различава от тази на загражденията за добитък, изграждани от Банту – обикновено с един вход/изход за животните и изградени предимно от бодливи храсти. Освен това, хиляди от тези каменни кръгове се срещат на територия от десетки хиляди километри.

При инцидент с един от самолетите на Йохан, за пръв път се сблъсква с Календара на Адам. Близо до мястото на инцидента Йохан попада на загадъчния кръг от каменни монолити. След като приключва спасителната операция на пострадалия пилот, Йохан се запътва към каменния кръг. Докато се разхожда сред структурата разбира, че монолитите са ориентирани по четирите посоки на света, а някои от тях сочат точките на равноденствието и слънцестоенето. Най-малко 3 от каменните монолити се намират по посока на изгряващото Слънце, докато в западната част на кръга има “празно място”. Йохан Хейне прекарва месеци в извършването на наблюдения и изчисления и накрая достига до заключението, че структурата всъщност е каменен календар.

Скица на Календара на Адам с някои астрономически съвпадения, съобразени с периода около 11500 г. пр.н.е

Мястото сполучливо е наречено Календарът на Адам. Камъните са така подредени, че да се проследява движението на Слънцето по сянката, която хвърлят. И днес “слънчевият календар” работи перфектно – движението на залязващото слънце може точно да се проследи по сянката, която централната “колона” хвърля върху плосък камък зад нея.



Този забележителен календар някога е представлявал кръгла структура, подобна на познатата на всички от Стоунхендж. В центъра на “кръга” са стояли два изправени камъка с издълбани върху тях “гравюри”.

На сателитните снимки ясно си личи оригиналната форма на структурата. Всички камъни са доломити и някои от тях тежат по 5 тона. Предполага се, че са донесени от доста далеч.

Трябва да се отбележи, че района, където се намира Календара на Адам, е много богато на златни находища. В околностите му има няколко златни мини, като една от тях е сред най-богатите в наши дни находища на скъпоценния метал. Европейците са привлечени към тези места през 80-те години на XIX век и то не само заради златните залежи, но и заради преданията и доказателствата, че по-стари цивилизации са добивали много други скъпоценни минерали.

Краал за добитък на племе от народността Банту

Първите опити да се определи възрастта на Календара са направени на база изгрева на съзвездието Орион. То е добре разпознаваемо заради трите ярки звезди, подредени в почти права линия, образуваща “колана” на митичния ловец от преданията на древните елини.
Наклонът на земната ос спрямо плоскостта на еклиптиката не е постоянен – Земята, както всяко въртящо се тяло, е подложена на явлението прецесия. Прецесията на земната ос води до това, че картината на нощното небе постоянно се променя, като цикличността му е с период от приблизително 25 800 години. Изчислявайки кога трите звезди от колана на Орион са се виждали като права хоризонтална линия, може да се предположи по кое време са били разположени камъните в Календара, така че да представят трите звезди.

Според Майкъл Телингер, изчисления, направени от астронома Бил Холенбах показват, че подобно разположение на трите звезди от съзвездието Орион (права, хоризонтална линия) са имали преди най-малко 75 000 години. Ако допускането, че каменният календар пресъздава точно това явление, е вярно, то тогава и възрастта на структурата е не по-малко от 75 000 години.

Майкъл Телингер край мегалитите на Календара на Адам

През 2009 година се появява ново твърдение – Календарът е на най-малко 160 000 години. Изчисленията отново са направени по “правата хоризонтална линия на пояса на Орион”, но като допълнителна компонента е извършен и анализ на “ерозията на долеритните камъни”, намиращи се на мястото. Някои от каменните блокове са с откъртени части, а парчетата паднали в основата им са били изложени на въздействието на естествените ерозийни процеси. Когато отчупените части са поставени на “оригиналното си място”, се установява, че слой от около 3 см от камъка е успял да ерозира за периода между отчупването и наши дни. Така е извършена оценката на възрастта на каменните блокове по “степента на ерозия на долеритите”.



Всъщност, никой от въпросите около Календара на Адам и хилядите по-малки каменни кръгове не е намерил все още своят категоричен отговор. Кой ги е построил? Кога  и с каква цел? Всичко това предстои тепърва да намери отговори, но след задълбочени и всестранни проучвания.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>