Съвместно изследване на австралийски и японски учени показва, че след 30-тия работен час за седмицата при хората над 40-годишна възраст се понижава ефективността на умствената дейност. Според специалистите, след тази възраст да се работи много е по-лошо, отколкото да не се работи изобщо.
Екип от Мелбърнския университет и Университета Кейо са определили оптималната продължителност на работната седмица. За целта са анализирали данните на 6500 австралийци. Всеки от участниците в изследването в продължение на един месец е изпълнявал тестове, включващи четене, проверка на паметта и способностите да разгадават думи, в които буквите са пренаредени. С помощта на този “изпит” се оценяват когнитивните функции на мозъка.
Учените достигат до извода, че твърде голямото натоварване влошава познавателните способности на участващите в тестовете.
Тестовете показват, че след 30 работни часа за седмица, хората на възраст над 40 години започват да срещат трудности при решаването на интелектуални задачи. По резултатите от тестовете, учените определят оптималната продължителност на работната седмица така: за жени – от 22 до 27 часа, за мъжете – 25-30 часа. Ако служителите работят по-дълго, започват да се уморяват по-лесно и по-бързо, което освен стрес им донася и понижена производителност.
Участниците в експеримента, работещи по 50-60 часа седмично показват също толкова ниски резултати в ефективността на извършваните дейности, както и безработните. За да се запазят когнитивните способности на високи нива, учените препоръчват да се работи не повече от 30 часа седмично. Положително на ефективността се отразяват комуникациите с приятели и колеги. Според специалистите, социалните взаимодействия може да намалят вредите от стреса след продължителна работна седмица.
Отделно изследователите подчертават, че 20-30 годишните са по-добре се пренастройват след полагането на извънреден труд. Мозъкът им по-бързо успява да се възстанови след екстремни натоварвания.
0 коментара:
Публикуване на коментар