Според съвременните оценки, мощността на взрива е достигнала 50 мегатона тротилов еквивалент, което се равнява на взривяването на най-мощната водородна бомба, с която човечеството разполага. На стотици километри от мястото на взрива, в следствие на взривната вълна, са изпочупени стъкла на хиляди домове.
Ако Тунгуският метеорит се беше взривил някъде над Европа, последствията щяха да са огромни – експлозията би могла да унищожи цял един голям град. Да не говорим, че ако подобен взрив се беше случил половин век по-късно, съвсем спокойно можеше да бъде възприет като ядрена атака и да стане причина за началото на Трета световна война. За щастие всичко се случва над обширните слабонаселени райони на Сибир, в района на притока на Енисей – река Подкаменная Тунгуска.
Преди пет години, след падането на метеорита в Челябинск, интересът към “Тунгуския феномен” отново се повиши.
Изследванията в района на река Подкаменная Тунгуска продължават вече над век, но и до днес няма еднозначен отговор на въпроса, какво точно се е случило на 30 юни 1908 година?
Към 1970 година учените са систематизирали 77 различни теории за “Тунгуския феномен”. Теориите се разделят на техногенни, геофизични, метеоритни, свързани с антивещество, религиозни и синтетични.
През последните 40 години версиите не само не са намалели, напротив – списъкът с хипотези, претендиращи за основни, наброява поне две десетици.
Следват вероятно осем от най-интересните версии за произшествието над Подкамменная Тунгуска.
1. Метеорит
Според класическата хипотеза на 30 юни 1908 година в атмосферата на Земята навлиза каменен или железен метеорит с голяма маса, или цял рой по-малки метеорити.
Най-очевидната версия има само едно слабо място – многобройните експедиции, изучавали предполагаемото място на падането на метеорита, не са успели да открият никакви останки от метеоритно вещество. Нещо повече – дърветата на мястото на космическата катастрофа са повалени на огромна площ, но точно на мястото, където би следвало да се намира метеоритния кратер, дърветата си стоят незасегнати.
Привържениците на метеоритната версия казват, че, да, липсват останки от метеорита, защото той напълно се е разрушил и на Земята са паднали само малки отломки. Проблемът е в това, че дори сериозно количество от такива микроскопични отломки няма събрано и до днес.
2. Комета
“Кометната” версия е лансирана веднага след метеоритната. Основната разлика е в природата на веществото, предизвикало взрива. Кометите, за разлика от метеоритите, са с по-малка плътност и основната им съставка е “мръсен лед” – частици космическа прах, слепени в една огромна ледена топка. В резултат на това, веществото в ядрото на кометата се разрушава бързо при навлизане в земната атмосфера, а взривът буквално е изпарил всички остатъци от ядрото. Точно това е причината, твърдят привържениците на тази теория, да не можем да открием следи от веществото – те просто са изпарени.
Кометните и метеоритните теории са в няколко вариации, като не рядко се преплитат и преливат една с друга. Но все още никой не е доказал правотата им с абсолютна категоричност.
3. Космически кораб на извънземни
Логично е, че авторството на версията за изкуствената същност на “Тунгуския феномен” принадлежи на писател – фантаст. През 1946 година в съветското списание “Вокруг света” писателят Александр Казанцев публикува разказа “Взрив”, в който лансира версията за това, че в района на Подкаменная Тунгуска претърпява катастрофа извънземен космически кораб. Според написаното от Казанцев, корабът разполага с атомен реактор, който се взривява. Сравнявайки взрива на “Тунгуския феномен” с атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, писателят отбелязва, че дърветата, запазили се в епицентъра на взрива, наподобяват оцелелите сгради в епицентъра на взрива в Хирошима. Казанцев освен това подчертава и сходните сеизмограми на тези събития.
Версията на Казанцев среща много добър прием и печели много привърженици, които я трансформират и развиват.
Учените винаги са се отнасяли скептично към “извънземното” обяснение на произшествието, но в случая има един огромен проблем – отново няма никакви веществени доказателства в подкрепа на верисята.
През 80-те години на ХХ век Казанцев сам внася корекции в старата си версия. Новото е, че корабът на извънземните се поврежда, но те успяват да го изведат извън орбитата на Земята и да го взривят някъде далеч от нас. “Тунгуският феномен” всъщност е “кацането” на орбиталния модул на извънземното “возило”.
4. Експеримент на Никола Тесла
Известният американски физик от сръбски произход Никола Тесла в началото на ХХ век е смятан за “повелителя на електричеството”. Сред многото му разработки са и експерименти, свързани с безжичното пренасяне на електроенергия на големи дистанции.
Според тази хипотеза, на 30 юни 1908 година Никола Тесла провежда експеримент от своята лаборатория, опитвайки се да “изпрати” електроенергия на голямо разстояние – някъде в района на Аляска. Но заради несъвършената апаратура, опитът претърпява неуспех и насочената от Тесла енергия “прескача” много по-голямо разстояние и причнява огромните разрушения в района на Подкаменная Тунгуска.
Когато научава за последствията от опита си, Тесла предпочел да не дава гласност на своята роля за инцидента. Мащабът на разрушенията го принудил да прекрати подобни големи експерименти.
Слабото място на цялата тази теория е, че няма никакви потвърждения Никола тесла да е провеждал експеримент на 30 юни 1908 година. Нещо повече – лабораторията, от която уж е извършван опита, към онзи момент вече не е собственост на Тесла.
5. Сблъскване с антиматерия
През 1948 година американският учен Линкълн Ла-Пас лансира тезата, че “Тунгуският феномен” е обясним със сблъскването на материя с антиматерия от космически произход. Известно е, че при срещата на материя и антиматерия протича анихилация, водеща до взаимно унищожение на двете субстанции, съпроводено с отделянето на огромни количества енергия. Като потвърждение на тази теория се изтъква наличието на радиоактивни изотопи в дървесината и почвата на мястото на взрива.
Съветският физик Борис Константинов през 60-те години на ХХ век още по-категорично заявява – в атмосферата на Земята е навлязла комета, изградена от антиматерия. Заради това липсват отломки.
Поради фактът, че все още свойствата на антиматерията са слабо изучени, подобна теория също не може да бъде категорично отхвърлена, но огромна част от учените просто се отнасят към нея скептично.
6. Кълбовидна мълния
Още през 1908 година първите изследователи, отправили се в района на “Тунгуския феномен”, предполагат, че причина за взрива може да е огромна кълбовидна мълния.
И до днес същността на това рядко природно явление не е изучена до край. Вероятно това дава почва за популярността, която “кълбовидно-мълниеносната” теория да си спечели привърженици още през 1908 година.
Според версията, на мястото на катастрофата се е взривила гигантска кълбовидна мълния, възникнала в атмосферата на Земята след мощно енергийно “напомпване” на обикновена мълния, или пък заради рязко колебание в атмосферното електрическо поле.
7. Облак космически прах
Веднага след взрива над тайгата в Сибир френският астроном Феликс дьо Руа изказва предположението, че на 30 юни Земята се е сблъскала с облак космически прах. Тази версия е подкрепена от известният съветски академик Владимир Вернандски през 1932 година, който изтъква в нейна полза фактът, че през нощите от 30 юни до 2 юли 1908 година е отчетено развитието на мощни сребристи облаци. По-късно, през 1961 година, биофизикът и ентусиаст в изучаването на “Тунгуския феномен” Генадий Плеханов предлага по-разгърната схема, според която Земята пресича междузвезден облак космически прах, а Тунгуският метеорит е по-голям конгломерат от този облак.
Същият Плеханов лансира и шегаджийска версия – да я наречем условно “7-прим”. Посещавайки района на инцидента, ученият бива порядъчно нахапан от ятата комари, въдещи се в района. Версията – сутринта на 30 юни 1908 година в района на Подкаменная Тунгуска се е събрал огромен рой комари с обем около 5 кубични километра. Събраните на едно място твари предизвикали топлинен взрив с нечувана мощност.
8. Старт на космически кораб
Още една от оригиналните “изкуствени” версии за “Тунгуския феномен”. Тя също е дело на научната фантастика и по-точно на двама от най-добрите писатели в жанра – братята Аркадий и Борис Стругацки. Тя също има хумористична нотка в себе си. Залегнала е в повестта “Понеделник започва в събота”. Според нея, на 30 юни 1908 година от района в сибирската тайга е стартирал космически кораб. Кацането му обаче се е случило малко по-късно, т.е. през юли, тъй като това не е просто кораб на извънземни, а “контрамоти” – т.е. жители на друга Вселена, където времето се движи обратно на това в нашата Вселена.
При братя Стругацки версията за извънземните “контрамоти” е развита в чисто хумористичен вариант, но през последното десетилетие на ХХ век руският уфолог Вадим Чернобров, съвсем не на шега я предлага като основно и абсолютно адекватно обяснение на “Тунгуския феномен”.
Засега никой от изследователите и учените не е успял да даде категорично и потвърдено с факти обяснение на случилото се преди 113 години над тайгата в Сибир. Има сериозни теории с липсващи дребни детайли, има и откровено незаслужаващи внимание измислици. Но докато не се открият веществени доказателства в подкрепа на някоя от теориите, ще е трудно да бъдат отхвърлени останалите. Даже и такива, като онази, която се роди преди години, след падането на метеорита в Челябинск. Според една от местните пенсионерки, станала свидетел на феномена на Чебаркулския метеорит: “Всичко ми е ясно. Туй е работа на някакви наркомани-маркомани”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар