И понеже не го обичали, без много да му мислят, го отровили.
15 май 1157 година. В Киев внезапно почива Суздалският и Киевски княз Юрий Долгорукий. За руската история Юрий Долгорукий е човекът, който основава бъдещата столица на съвременна Русия – Москва. Иначе животът му протича в постоянно търсене на място под слънцето и е безкрайна поредица от интриги, периоди на възход и периоди на падение.
Роден е около 1099 година. Историците спорят за точната година, защото няма запазени писмени свидетелства. Юрий е шестият син на Владимир Мономах. Докато е жив баща му, Юрий управлява Ростовско-Суздалското княжество. През 1120 година предприема поход срещу волжските българи. След смъртта на Владимир Мономах през 1125 година пренася столицата на княжеството си от Ростов в Суздал.
Стремежът му да стане княз на Киев го подтиква да води активна политика в Южните области. Заради тези си действия Юрий Владимирович получава прозвището „Долгорукий“. За да укрепи северните си владения строи множество нови крепости, около които възникват градове. В Новгородската летопис за 1147 година има запис, в който Юрий кани княз Святослав да се срещнат в Москва. Това е първото упоменаване на града и затова се смята като „рождена дата" на съвременната руска столица.
Възползвайки се от междуособните войни сред князете, през 1149 година Юрий Долгорукий за пръв път превзема Киев. Година по-късно обаче е принуден да напусне града. След още един неуспешен опит да застане начело на Киевското княжество, през 1155 година все пак успява да се сдобие с титлата княз на Киевска рус.
Новият княз не се ползва с голяма популярност. Юрий мечтае да обедини северните и южни княжества. Зад тази му мечта болярите съзират щението да властва еднолично над всички княжества. Това поражда нови интриги и князете на южните княжества се обединяват в коалиция, която си поставя за цел да го отстрани от киевския трон. През пролетта на 1157 година Юрий Долгорукий обсажда крепостта Владимир Волинский, където се е укрепил княз Мстислав Изяславович. След 10 дни обаче вдига обсадата, без да постигне никакъв успех. Връщайки се в Киев на 10 май е поканен на вечеря у болярина Петрила. Пет дни след вечерята, на 15 май 1157 година князът почива след ненадейно „боледуване“.
Погребан е в храма Спас на Брестов – древна руска църква, разположена в непосредствена близост до известният манастир Киево-Печорска лавра. В храма са правени археологически проучвания. Първото, по поръчение лично от друг руски "самодържец" - Йосиф Висарионович Джугашвили (да, за другаря Сталин става дума) - през 1947 година не успява да открие гроба на Юрий. Разкопките се водят на територията на самия храм, но се оказва, че там са погребвани други хора и то едва след XIII век.
Откриват и признаци на напреднала остеопороза, както и удължени фаланги на пръстите на ръцете. Едни твърдо са убедени, че това е тялото на Юрий Долгорукий, заради запазено негово писмено описание, в което се казва, че “бил с ръст не малък, дебел, на лице бял, с малки очи“, а и е известно, че е живял 66 години. Други пък твърдо отхвърлят подобно заключение. Трети просто вдигат рамене и уклончиво чакат нови технологии, които еднозначно да потвърдят или отхвърлят една от двете тези.
Така или иначе, "основателят" на Москва от 1954 година си има собствен паметник в руската столица, от който строго гледа московчани.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар