На 19 април 1944 година, докато прокопават галерия за противосамолетно скривалище, войници от противовъздушната отбрана се натъкват на Казанлъшката тракийска гробница. Започват от галерията от юг и за щастие много скоро попадат на грубо иззидана каменна стена. Любопитството ги кара да я разбият и се озовават в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там - в кръгло засводено помещение.
В гробната камера са намерени малко на брой предмети, знак, че гробницата е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копчета, 3 глинени розетки и други) свидетелстват за високо развито бижутерийно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение.
Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, и по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. В насипа е открита и каничка, изработена изкусно от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.
Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия.
По своята архитектура Казанлъшката гробница може да се определи като уникална за времето си постройка. Изградена е наравно с околния терен, ориентирана от север на юг. Входът и се намира от югоизточната страна. Корпусът на гробницата се състои от тухлена гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол. Височината му е 3,25 м, диаметъра на основата му е 2,65 м, а на пресечния връх - 0,47 метра. Гробната камера е свързана с тесен тухлен коридор (дромос), в който се влиза през правоъгълна врата, оформена с рамка от големи дялани каменни блокове. Той има правоъгълна форма с дължина 1,95 м, ширина 1,12 м и височина 2,24 метра.
При входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра.
Гробницата е изградена от тухли. В дромоса те имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са секторни (трапецовидни). Секторните тухли са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.
В архитектурен план Казанлъшката гробница е представлявала обект на дълго изучаване от специалисти и днес можем да я причислим към т. нар. куполни гробници. Именно този вид гробници са плод на мегалитната архитектура на траките. Това са долмените и скални гробници, които израстват на фона на крепостите от ранната желязна епоха.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар