"Хюстън, имаме проблем"

Много неща се объркват около полета на космическия кораб “Аполо 13”. По-суеверните ще кажат, че всичко е заради числото 13, но ще сбъркат. Всичко се оказва поредица от технически грешки.

На 11 април 1970 година, в 19:13 часа по универсално време (13:13 часа стандартно централно време в САЩ – пак много 13) от стартова площадка LC-39 в космическия център Кенеди стартира третата поредна мисия, която трябва да заведе екипажа си до Луната. Командир на полета е Джеймс Ловел, пилот на командния модул Джон Суигърт, а лунния модул ще се пилотира от Фред Хейз.

Неприятностите за екипажа започват ден по-рано. Титулярният пилот на командния модул от екипа на Ловел - Томас Матингли, е заменен с колегата си от дублиращия екипаж Джон Суигърт. Матингли се оказва, че не е прекарал рубеола, а дни преди полета е бил в контакт с разболелият се от нея Чарлз Дюк. След нелеката задача, да избере изцяло смяна на екипажа или замяна само на Матингли, командирът на “Аполо 13” Джеймс Ловел решава да летят с резервния пилот на командния модул.

Веднага след старта следва нов проблем. Един от маршовите двигатели се изключва 2 минути по-рано от нужното време. Това все пак не е фатално за мисията. Другите четири двигателя, както и двигателите на третата степен на ракетата носител работят по-дълго, за да се компенсира по-ранното изключване. И като че ли всичко влиза в норма. Нужните корекции са направени и “Аполо 13” продължава пътя си според първоначалните разчети. Катастрофата се случва на 55-ия час след старта.

В обслужващия модул на кораба има резервоари с кислород и водород, които захранват горивните клетки, от които се изработва нужното за апаратурата електричество. В условията на безтегловност във втечнените фази на двата газа се образуват слоеве и е необходимо през определено време да се извършва разбъркване. Стандартната процедура задейства вградени в резервоарите бъркалки, които хомогенизират смесите.

Пораженията по обслужващия модул, заснети от астронавтите, след разкачването му

В 20:24 минути на 13 април 1970 година екипажът записва репортаж за телевизионните зрители. След края на репортажа Суигърт получава от центъра за управление на полетите в Хюстън указания, да изпълни процедурата по смесване. Началото и е фиксирано точно 55:54:53 часа (отново съвпадение в числата) след старта. 16 секунди по-късно в служебния модул избухва кислороден резервоар номер 2, което изважда от строя две от трите горивни клетки, от които се захранват с електричество отсека за екипажа и командния модул на кораба.



Командирът на кораба Джеймс Ловел докладва на Земята за случилото, като отбелязва, че през илюминаторите вижда изтичането на газ, който създава реактивна сила. Освен това две от захранващите електрически шини са обезточени и автоматиката е прехвърлила апаратурата към аварийно захранване от акумулаторите. Командният и служебният модул могат да работят на батерии около 15 минути.


От този момент нататък, полетът се превръща в спасителна мисия. “Аполо 13” се намира на около 330 000 км от Земята. В Центъра на полетите е взето решение завръщането да се осъществи, като се използва гравитационното ускорение при прелитането на кораба край Луната. Астронавтите се преместват в лунния модул, който се превръща за тях в спасителна лодка. Запасът от гориво е ограничен, налага се да се правят икономии и на електричество заради излезлите от строя горивни клетки. За капак, вентилационната система на лунния и командния модул са оборудвани с различни филтри, затова се налага да се приспособяват с подръчни материали филтрите.

В центъра за управление на полетите в Хюстън работи кризисен щаб, който решава всички възникнали проблеми. А те не са никак малко и се появяват все нови. Заради икономията на електроенергия температурата в лунния модул спада до 5-6 градуса. Пространството не позволява на екипажа да се движат и това прави усещането за студ още по-силно. Пилотът на лунния модул Фред Хейз опитва да пренесе в модула запаси от храна и вода. Без да иска разлива част от водата, която намокря обувките му. Хейз се простудява и вдига температура. Пак заради неработещата вентилация в модула се образува концентрат от водни пари. Към студа се добавя и влагата.

След поредица от инфарктни ситуации, все пак екипажът успява да осъществи нужните корекции в траекторията. За целта използват кратки включвания на двигателите на лунния модул.

На 17 април в 17:53:45 часа – 142:42:42 часа след старта (поредните “интересни" числа) – капсулата на кораба навлиза в плътните слоеве на земната атмосфера. 14 минути по-късно се приводнява в Тихия океан. Екипажът е евакуиран и със самолет е превозен до Хонолулу. Така завършва една от най-драматичните и героични мисии в историята на космонавтиката.

Четири години след полета на “Аполо 13” излиза първият филм, който разказва за случилото се. Именно този филм за пръв път прави достояние на широката публика фразата, с която Суигърт и командирът на полета Джеймс Ловел информират центъра за управление за аварийната ситуация.

За по-голям драматизъм обаче, вместо реално произнесеното “Окей, Хюстън, мисля, че имахме проблем” (Okay, Houston —I believe we've had a problem here), във филма – а от там и в масова употреба – се използва “Хюстън, имаме проблем”. В масовата култура днес този израз се ползва доста често, когато искаме да внесем малко повече хумор в представянето на ситуацията. Но в реалните условия на екипажа на “Аполо 13” хич не му е било до шегички.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>