В началото на гражданската война, започнала с прекосяването на легионите на Цезар на Рубикон, войските на консервативните републиканци са под командването на Гней Помпей Велики. След битката при Фарсала и последвалото убийство на Великия през 48 г. пр.н.е. командването преминава в по-големия му син - Гней Помпей Младши. През април 46 пр.н.е. Цезар побеждава силите на Помпей в битката при Тапс. След този момент военното противопоставяне срещу Цезар се ограничава в границите на римската провинция Испания. През пролетта на 46 г. пр.н.е. два легиона в Далечна Испания, формирани главно от бивши ветерани на Помпей Велики приети в армията на Цезар, обявяват себе си на страната на Гней Помпей Младши и изгонват проконсула, назначен от Цезар. Много скоро към тях се присъединяват остатъците от армията на Помпей.
Силите са под командването на Гней Помпей, Секст Помпей и талантливият пълководец Тит Лабиен - един от най-доверените легати на Цезар от времето на войните в Галия. Богатите ресурси на провинцията предоставят на тримата възможността да съберат и комплектоват 13 легиона, а с тази сила да поставят под свое подчинение почти цяла Далечна Испания, включително и важните римски колонии Италика и Кордуба (столица на провинцията). Легатите, верни на Цезар, Квинт Фабий Максим и Квинт Педий Балб не рискуват да влязат в битка, а преместват легионите си на лагер на около 50 – 60 км. на изток от Кордуба, където очакват помощ от диктатора.
Ситуацията налага Цезар да отпътува за Испания и да потърси начин за справяне с братята Помпеи. Диктаторът взема със себе си два доверени легиона, съставени от ветерани X Eguestris и V Alaudae и няколко нови легиона, включително III Gallica и VI Ferrata. Главните сили, на които трябва да се довери обаче са новобранци, които се намират в Испания. За по-малко от един месец Цезар и легионите му изминават 2400 километра от Рим до лагера на Педий и Квинт Максим. Установяват се на лагер в ранния декември.
Изненадващо бързото придвижване дава на Цезар възможността да пробие обсадата и да освободи крепостта Улипия (Ulipia). Градът е лоялен към Цезар, а войски на Гней Помпей Младши го обсаждат няколко месеца, но без успех. Цезар все пак не успява да постигне същият успех с Кордуба (Кордоба), който е защитаван от Секст Помпей. По съвет на Тит Лабиен, Гней Помпей решава да избегне открита битка, което пък принуждава Цезар да води зимна кампания с всички произтичащи от това трудности – ограничени продоволствени доставки, облекло и подслон за легионите. След кратка обсада диктаторът превзема укрепения град Атегуа, а това се превръща в мощен удар по увереността и морала на силите на братята Помпеи. Някои от местните им съюзници дезертират и се присъединяват към Цезар.
В първите дни на март 45 г. пр.н.е. Цезар печели още едно малко сражение, което обаче принуждава противниците му да прекратят с тактиката на изчакване и избягване на открит сблъсък между двете армии.
Решителната битка се провежда в равнините на Мунда, днешна южна Испания. Легионите на Помпей заемат изключително удобна позиция по протежението на малък хълм, на около километър и половина от стените на Мунда.
Под командването на Гай Юлий Цезар са общо 8 легиона, подпомагани от 8-хилядна кавалерия, докато Помпей командва 13 легиона, 6 000 човека лека пехота и около 6-хилядна кавалерия. В редовете на помпеевете легиони има мнозина, за които няма друг вариант освен битка на живот и смърт – при предишни кампании са се предали на Цезар, но в последствие са дезертирали и отново са се присъединили към Помпей.
Цезар води легионите си към ручей, протичащ през долината, очаквайки по този начин да предизвика атака от страна на противника. Маневрата обаче не успява – силите на Помпей остават в отбранителна формация на стратегически по-изгодната височина. Цезар нарежда фронтална атака. Легендата твърди, че атакуващите му воини крещели като боен вик “Венера” – богинята, която Цезар смята за своя прародителка, от която води началото си рода на Юлиите.
Известно време битката се развива без никоя от страните да печели видимо предимство. В един момент дори цезаровите легионери започват да се огъват. Това кара Цезар да се спеши, да грабне меч и сам да поведе любимият си X Eguestris легион в решителен щурм. По-късно Плутарх в “Живота на Цезар” пише, че когато след битката се оттеглял от бойното поле, споделил с легатите си, „че много пъти е водил битки за победата, но в Мунда се сражавал за живота си“.
От този момент Цезар поема командването на десния фланг, а Х легион оказва силен натиск върху противниковия фланг. За да спре настъплението, Помпей е принуден да прехвърли един от легионите от собствения си десен фланг, но това се оказва грешка. Десният му фланг се оказва отслабен, а кавалерията на Цезар започва атака, която обръща хода на битката. В редовете на цезаровите войски се сражава царят на Мавретания – Богуд, който по собствена инициатива повежда конницата си в дълбок рейд към тила на лагера на Помпей. Тит Лабиен, който командва кавалерията на Помпей, забелязва нападението на царя и тръгва да го пресрещне.
Легионерите на Помпей обаче, виждайки тази маневра я приемат за знак, че Лабиен се оттегля, нарушават строя си, паникьосват се и се впускат в хаотично бягство. Някои от тях успяват да се укрият зад стените на Мунда, но повечето са изклани в последвалото меле.
В края на битката около 30 000 войници на Помпей са загубили живота си на бойното поле. Загубите на Цезар са далеч по-малки – около 1 000 човека. Всичките тринадесет щандарта на легионите на Помпей са пленени, ясен знак за разгрома му. В битката загива Тит Лабиен. Тялото му е погребано, но главата е отнесена на Цезар като доказателство за гибелта му. Гней и Секст Помпей успяват да избягат.
След края на сражението Цезар оставя легата си Квинт Фабий Максим да обсажда Мунда, а той се заема с умиротворяване на провинцията. Кордоба се предава: мъжете с оръжие, намиращи се по това време в града (предимно въоръжени роби) са убити, а градът е принуден да плати тежки контрибуции. Град Мунда устоява известно време, но след неуспешен опит да пробие блокадата, се предава. Взети са 14 хиляди пленници. Гай Дидий, морски командир, лоялен на Цезар, преследва и залавя повечето от корабите на Помпей. Гней Помпей Младши търси убежище на сушата, но скоро е заловен и убит от Дидий.
Следващата кампания, която Цезар планира е на изток, където възнамерява да реши окончателно проблемите на Рим с Партия. Но ходът на историята поема по друг път. Една година след битката при Мунда, на мартенските иди, 15 март 44 г. пр.н.е. следващото поколение консервативно настроени републиканци убиват диктатора, надявайки се по този начин да върнат Рим в руслото на републиката. Стореното от водените от Брут и Касий заговорници обаче, просто довежда до нова гражданска война, която в крайна сметка завършва с утвърждаването на едноличната власт на първия (официално не титулуван) император на Римската империя – Октавиан Август.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар