За съществуването на този обект светът научава през 1948 година, благодарение на британския посланик сър Алек Къркбрайд. Той забелязва простиращата се на много километри стена през илюминаторите на самолет. Наскоро международен екип от археолози започва проучването на обекта, като за начало изготвят карта на стената с помощта на аерофотоснимки.
Оказва се, че стената се движи от североизток на югозапад по протежение на 106 километра. В някои участъци се откриват две паралелни стени, едната от които се губи в нищото някъде встрани. Заедно с паралелните си отклонения дължината на стената достига 150 километра. Според археолозите, височината на съоръжението не е надвишавала един метър, а дебелината ѝ е била около 50 сантиметра.
Покрай стената (наричат я още Хат Шебиб) археолозите са открили развалините на около 100 кули, чийто диаметър варира между два и четири метра. Учените са на мнение, че кулите са изпълнявали не една, а няколко функции. В някои хората са намирали подслон за пренощуване, други са били стражеви постове, а трети са служили като укритие за ловци, дебнещи плячка.Но археолозите не знаят кой, кога и защо е построил стената. Съдейки по фрагментите от керамика, това се е случило между епохата на Натейското царство (III век пр.н.е. – 106 г. пр.н.е.) и халифата на Омаядите (661-750 година). Учените между другото предполагат, че стената не е градена по заповед на някой владетел на голяма държава, а е издигната по инициатива на местните общности. Не е предназначена да изпълнява отбранителни функции, тъй като е прекалено ниска и тясна за това. Вероятно е отбелязвала границите между земите на местните земеделци и животоновъди, или е изпълнявала сходна по значение функция – граница. Археолозите ще продължат работата си, за да систематизират данните и да намерят отговор на въпросите около Йорданската стена.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.