144 години от освобождението на София

Руско-турската война от 1877-1878 година е предизвикана от подема в национално-освободителните движения на Балканите в период, когато Османската империя е поставена на ръба и върви към вътрешно преструктуриране. Отказът на Високата порта да зачете настояванията за промени, поставяни от страна на Великите сили, дава на Русия основанието да поведе война, с която да търси усилване на позициите си на Балканския полуостров.

Изострената международна обстановка е по вкуса на Великобритания, която търси начин да сблъска Турция и Русия и да се възползва в свой интерес от отслабването и на двете държави. В хода на военните действия духът на руските войски, в които участват и български опълченци, постепенно укрепва. Към есента на 1877 година е превзет и удържан стратегически важният Шипченски проход, отразени са и атаките от Източните армии срещу Източния отряд на руската армия.
В Кавказ по същото време е спряно настъплението на турската армия, а през октомври османлиите търпят и разгромно поражение в битката при Аладжа. Руските войски, с подкрепата на арменско опълчение и грузински милиции, минават в настъпление и в нощта срещу 18 ноември с щурм овладяват Карс, а после влизат и в Ерзурум.

ген. Йосиф Гурко

На Балканския фронт на 10 декември (28 ноември стар стил) капитулира гарнизона в Плевен. За месеците на обсада руснаците успяват да подведат подкрепленията си и след падането на Плевен вече разполагат с 314-хилядна армия срещу 183-хилядната турска войска. Започва настъпление по пътя към София. В същото време сръбската армия също се активира и започва бойни действия срещу Турция.

Западният отряд на руснаците е под командването на генерал Гурко. При изключително тежките условия на подранилата зима армията преминава през старопланинските проходи и атакува София. Битката за София е кратка – продължава само 5 дни, но е от голямо значение. Трябва да бъде унищожена Орханийската група армии на османлиите. След две решителни сражения край Горни Богров на 31 (19 стар стил) декември и при Враждебна на 2 януари силите на Западния отряд на Гурко превземат София на 4 януари 1878 година. След битката при София Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби, което отваря пътя за настъпление по цялата дължина на фронта.

На същия ден Южният отряд на генерал Радецки започва настъпление и 5 дни по-късно край Шейново обкръжава и взема в плен 30-хилядната армия на Вейсал паша. След това на 16 януари при Филипопол (Пловдив) е разбит корпуса на Сюлейман паша, а на 20 януари руските войски завземат Адрианопол (Одрин).

Войските на Гурко влизат в София. Гравюра, публикувана в италианския печат

Великите сили обаче не могат да допуснат руските армии да превземат и Константинопол. Великобритания и Австро-Унгария реагират остро и англичаните въвеждат в Мраморно море бойна ескадра кораби. Това охлажда намеренията на руския цар, който е принуден да се откаже от идеята аз завземане на Константинопол.



На 3 март (19 февруари) 1878 година в Сан Стефано е подписан договор, с който се слага край на Руско-турската война. За балканските народи тя се оказва освободителна. Но най-голямата печалба е за Русия, която си връща владението на Бесарабия, загубена след Кримската война. Империята присъединява Карска област, както и Южна Украйна, Крим, Северозападен Кавказ, Черноморското крайбрежие на Кавказ, югозападна Грузия и северната част на Турска Армения.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>