Дворцовите преврати в Русия винаги са впечатляващи събития, независимо дали са успешни или не. Към този вид промяна във властта са прибягвали от ранните времена в княжеска Рус и продължават чак до края на комунистическите режими. Но първите, които решават да извършат преврата пред погледа на цялото общество и с привкус на законност са декабристите.
На 26 декември (14 декември стар стил) 1825 година на Сенатския площад в Петербург декабристите открито заявяват своето съществуване и настояват за промени в руското самодържавие. Но всичко това започва далеч по-рано. Началото е поставено по времето на Великата отечествена война от 1812 година. Преследвайки отстъпващите армии на Наполеон, руските войски влизат в Париж. Историците смятат, че именно там руските офицери “се надишват” със свободния въздух на Европа.
Връщайки се у дома висшите офицери, които са част от аристокрацията в Русия, пренасят този дух на свободомислие и сред дворянската интелигенция у дома си. В Руската империя започват да мечтаят за права, свободи, демокрация, конституция и отмяна на крепостното право. Из цялата империя започват да се създават тайни общности, които търсят пътя си към властта. Модата на масонските ложи е заразителна. Членовете на тайните общества буквално се водят от принципа “всички търчат на някъде, значи и аз трябва да хукна с тях”. Но веднъж добрали се до властта, тези “просветени свободни зидари” изведнъж се отказват от светлите идеи за свободи.
Когато умира император Александър I, империята е поставена пред избор. Понеже Александър не оставя наследници, престолът трябва да се подели между братята му – по-големият Константин и Николай Павлович. Делбата обаче протича много странно – и двамата се отказват от престола в полза на другия. Константин все пак е по-либерално настроеният, а и като по-възрастен претенциите му за трона са с по-голяма законова тежест. Затова заговорниците от тайните общества вземат неговата страна.
В цялата тази суматоха исканията на декабристите някак си се загубват и малцина помнят за какво са настоявали. Още през 1818 година лидерът на опозицията Сергей Муравьов подробно е написал крайните цели на заговора. А те са – както днес ги наричаме – в сферата на общочовешките ценности: да се ликвидира крепостното право, да се дадат равни права пред закона за всички граждани, свобода на печата, вероизповеданията, заниманията, съдебни състави със съответния брой съдебни заседатели, както и да се отмени всеобщата воинска повинност. Настоява се всички държавни чиновнически длъжности да се заемат само от лица, избрани чрез конкурси.
Като методи за борба декабристите виждат само мирния протест. Според някои документи обаче, в случай, че Николай бъде утвърден от Сената на трона, не се изключва и възможността за въоръжен щурм на Зимния дворец, Петропавловската крепост и сградата на Сената.
Как завършва въстанието на декабристите от 26 декември 1825 година? Ако трябва да се каже накратко, то ето как звучи полицейския рапорт:
“При безредиците бяха убити от народа:
генерали — 1,
щаб-офицери — 1,
обер-офицери от различни полкове — 17,
низши чинове от лейб-гвардията — 282,
във фракове и шинели — 39,
от женски пол — 9,
малолетни — 19,
нищи — 903.
Всичко — 1271 човека”
Сенатът гласува в полза на Николай. Провъзгласеният за водач на въстанието Сергей Трубецкой не се явява на площада. Вторият по “ранг” в организацията – Кондратий Рилеев, също пропуска да се появи. Настава суетня в редиците на около трите хиляди събрали се на Сенатския площад. Докато обсъждат кандидатурите за нов водач, бунтарите успяват да отбият две атаки от верните на новия цар войски, но така и не се стига до по-решителни действия.
През това време редовната войска полага клетва за вярност на царя и… до вечерта на Сенатския площад се появява артилерия. Първите й залпове са халостни, но когато въстаниците не се оттеглят, започва истинската стрелба.
В настъпилата паника повечето от загиналите са премазани от бягащата тълпа.
До вечерта въстанието е потушено. Убитите и дори тежко ранени са изхвърляни директно в скованите от лед води на река Нева.
В крайна сметка се случва онова, което някои наричат проклятие за руската интелигенция – съберат ли се на едно място двама руски интелектуалци, веднага се раждат три радикално различни мнения. Освен всичко друго никой от интелектуалците не си пада по цапането на ръцете с кръв, а при революции без това не може. Декабристите са разполагали с не една удобна възможност без много шум “да отстрелят” Николай. Но не го правят. Имали са възможност да окажат и по-голям натиск върху Константин и да го принудят да вземе трона. Но се страхуват. На последно място, в създалата се неразбория са имали и много добри шансове да завземат властта. Обаче, това не е по правилата…
В представите ни декабристите са с много смесен образ. В изкуството се възпява възвишеността на идеалите им, красотата на порива им и дори красивата смърт, която застига мнозина от тях. От друга страна се хвърля тъмна сянка от масонската им принадлежност, тайните общества, в които се ражда заговора и политическата им импотентност.
Водачите на декабристите са заловени и изправени на съд. Сочените за главни организатори - Павел Пестел, Сергей Муравьов, Пьотр Каховски, Михаил Бестужев-Рюмин, Кондратий Рилеев са осъдени на смърт и обесени на 25 юли 1826 година. На други им се разминава бесилото, но са заточени до живот в Сибир.
Въстанието на декабристите, дали заради неуспеха си или заради начина на “борба”, дава на царската институция в Русия цял век на спокойно съществуване. Но все пак семената, посети от декабристите дават своите плодове, за съжаление “свалянето на властта с въоръжена борба” е извършено не от най-правилните хора. Но дори и в комунистическите години на СССР декабристите-масони много често са сочени за “революционери, но с наивни възгледи и буржоазна нерешителност”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар