"Севилският бръснар" - шедьовър, написан за по-малко от месец

През 1815 година италианският композитор Джоакино Росини приема предложението на Доменико Барбая — директор на неаполитанския оперен театър „Сан Карло“, и става композитор и диригент на театър. Обаче той си запазва правото да твори и за други оперни състави. През същата година Росини пише за “Сан Карло“ музикално-сценичната творба „Елисавета, английска кралица“, а за римския театър „Вале“ — операта „Торвалдо и Дорлиска“, чиято премиера е насрочена за декември. Налага се Росини да присъствува на подготовката на тази си римска премиера.

По време на пребиваването му в Рим херцог Сфорца-Чезарини предлага на композитора да напише опера за театър „Аржентина“, на който той е собственик. На 15 декември 1815 година Росини приема предложението и в договора се определят условията: операта да бъде готова за откриването на карнавала през февруари; композиторът да присъствува на репетициите и да дирижира първите спектакли; възнаграждението ще бъде четиристотин римски скуди, платими след третото представление. Не е определен нито сюжет, нито либретист.

Времето напредва, а Росини не получава текст за либретото. Когато остава един месец до срока за представянето на завършената опера, Росини сам предлага да я композира върху сюжета на пиесата „Севилският бръснар“ от Бомарше (1732–1799). Именитият френски драматург Пиер Бомарше написва първата част от своята трилогия „Севилският бръснар, или Напразна предпазливост“ през 1773 г., а пиесата е поставена в Комеди Франсез две години по-късно. Театърът приема предложението на композитора.

Вестта за създаването от Росини на опера върху сюжет на „Севилският бръснар“ предизвиква вълнения в музикалните среди. Да се пише музикално-сценична творба, даже от такъв вече знаменит композитор като Росини върху сюжет, на който Джовани Паизиело (1740–1816) е създал една от най-хубавите италиански комични опери, се смята за нечувана дързост.

Либретистът Чезаре Стербини (1784–1831), автор на текста и на предишната опера на Росини — „Торвалдо и Дорлиска“, преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва немалко от своята изобличителна сила. Макар че Стербини се старае да запази основните черти на героите, някои от тях сега са обрисувани по-различно. Граф Алмавива например, от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен оперен любовник. Стербини е добър познавач на сцената и написва едно наистина сполучливо либрето за комична опера.

Росини е обсебен от сюжета на „Севилският бръснар“. Залавя се да пише музиката с истинска страст. Някои изследователи твърдят, че Росини пише „Севилският бръснар“ за 12 дни. Дали операта е композирана за 12 или 20 дни, не е толкова важно. Важното е, че е създаден един истински бисер на музикалната литература.



Обаче в тази си опера Росини използува музика и от свои по-стари произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие е взета от операта „Елисавета, английска кралица“, а знаменитата увертюра е написана за сериозната опера „Аурелиан и Палмира“ (1813), а е използувана и в „Елисавета“.

Говори се, че по време на композирането на операта, младият композитор пише писмо до стария Паизиело, в което го моли да не му се сърди, че пише по този сюжет.

Премиерата на „Севилският бръснар“ под диригентството на композитора е на 20 февруари 1816 г. в театър „Аржентина“ в Рим. Представлението обаче не е много добро и операта е освиркана. Това не смущава Росини, който на второто представление успява да накара артистите да изпълнят партиите си според неговите изисквания. И операта е посрещната с възторг. Оттук почва световната слава на тази безсмъртна творба, наричана отначало „Алмавива, или Напразна предпазливост“.

„Севилският бръснар“ е едно от най-жизнерадостните, най-веселите, най-привлекателните произведения в цялата оперна литература. Музиката е изумително мелодична, запомняща се и притежава много грация и темперамент.



В „Севилският бръснар“ има много блестящи музикални находки. В много малко опери, още повече – комични, може да се срещнат събрани толкова любими за публиката мелодии.

Блестящата увертюра и до днес е смятана за една от най-хубавите оперни увертюри в италианската музика.

Единствена и неповторима по своята оригиналност, настроение, виртуозност и непринуденост е встъпителната ария на Фигаро. Уникалността й е поразителна, и не може да се определи с точност, дали образът на Фигаро или арията му е това, което предизвиква симпатиите на слушателите. Факт е, че публиката завинаги е обикнала умния, ловък, весел и услужлив севилски бръснар.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>