Баща му мечтае да направи от него "втори Моцарт". Бъдещият композитор се ражда в семейство с музикални традиции. Баща му е тенор, а дядо му е капелмайстор в придворния хор. Йохан Бетховен започва да учи сина си да свири на клавесин и цигулка още преди малкият Лудвиг да се е научил свободно да чете. По-късно момчето се заема и усвоява свиренето на орган, като там наставник му е близък приятел на баща му. Но за голямо разочарование на бащата, от Лудвиг не се получава "втори Моцарт".
Когато е на 17 години на Лудвиг ван Бетховен се налага да започне да се грижи за изхранването на цялото семейство. Има двама по-малки братя, за които той трябва да поеме отговорността до края на дните си, а вече в зряла възраст става настойник и на своя племенник. През 1787 година от туберкулоза почива майката на Бетховен. Баща му се пропива. Към този момент младият пианист живее и учи във Виена, но се налага да изостави обучението си и да се върне у дома, в Бон. За да издържа семейството си Бетховен започва работа като музикант в местния оркестър. Две години по-късно нещата малко поолекват - по решение на съда половината от заплатата на бащата директно се прехвърля за издръжка на семейството.
Когато във Франция избухва Великата Френска революция, младият композитор посещава лекции в университета в Бон. Един от професорите в университета, където учи Бетховен, издава сборник със стихове, в които възпява новият обществен ред във Франция. Студентът Бетховен се вдъхновява от тези стихове и пише музика, която посвещава на революцията. По-късно, когато Наполеон загърбва принципите на републиката и се провъзгласява за император, Бетховен се отказва да му посвети своята "Трета симфония".
На 26 годишна възраст Бетховен започва да развива тинит - възпаление на вътрешното ухо. Музикантът губи слуха си и всички следващи творби след около 1812 година пише "по памет" - представя си ги как звучат само на ум.
Вече напълно оглушал Бетховен започва да ползва "тетрадки за разговори", за да общува с околните. На тези тетрадки събеседниците му пишат репликите си, а композиторът им отговаря или писмено, или устно. Няколко такива тетрадки са запазени от немския музикант Антон Феликс Шиндлер. Той обаче по-късно ги изгаря, защото в тях вероятно са "документирани" не малко неодобрителни изказвания по адрес на императора. "За съжаление, това е сред любимите теми на Бетховен; в разговорите Бетховен постоянно изразява възмущението си от властниците, от техните закони и заповеди", пише по-късно един от биографите на композитора.
Два пъти липсата на "синя кръв" пречи на Бетховен да се ожени. Първото разочарование за него става отказа от страна на богатата вдовица Жозефина Брунсвик. Макар че тя откликва на чувствата на пианиста с взаимност, така и не става негова съпруга. Причината е проста - ако графиня Брунсвик се омъжи за човек от простолюдието, може да загуби попечителството върху децата си, родени от брака с покойния й първи съпруг. Вторият отказ идва от Тереза Малфати — тя също държи да се омъжи само за човек с благородническо потекло. Брунсвик обаче остава до края на дните си "безсмъртната любов" за Бетховен.
Веднъж музикантът е поканен на гости у княз Феликс Мария Винсенц Андреас фон Лихновски. Домакинът, който е голям почитател на виртуозният пианист, го моли да изпълни нещо за събралите се гости. Бетховен отказва, но князът настоява. Тогава Бетховен напуска залата и се оттегля в отредената за него стая, където се заключва. Князът заповядва на слугите си да разбият вратата. Оскърбен, композиторът събира багажа си и се прибира у дома. После пише до Лихновски писмо, в което казва: "Княже! Това, което съм аз, дължа само на себе си. Князе има и ще има хиляди, Бетховен обаче е само един!"
И накрая, за един от романтичните моменти в живота на Бетховен. Соната за пиано №14 композиторът посвещава на Жулиета Гвичарди. Някои от биографите на Бетховен говорят за тази австрийска пианистка и певица като за една от възлюбените на композитора. Вълшебната соната се ражда в края на 1801 година - период, през който Бетховен страда заради проблемите си със слуха и отхвърлените му чувства от страна на Гвичарди. Всичко това е събрано в сонатата, която по-късно започват да наричат "Лунна".
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар