Земята може да има "перука" от тъмна материя, предполагат астрофизици

Илюстративно представяне на Земята в хипотетичната мрежа от уплътнена в "косми" тъмна материя.

Снимка: NASA

Астрофизици лансират теорията, че тъмната материя около планетите от Слънчевата система, се “маскира” под форма, подобна на дълги коси. Научна статия по темата е приета за публикация в списание Astrophysical Journal, а накратко за изследователската работа и резултатите от нея се говори в съобщение за пресата на NASA. 

Тъмната материя е хипотетична форма на материята, която не генерира електромагнитни излъчвания и пряко не взаимодейства с тях (това прави невъзможно прякото й регистриране и наблюдаване). По оценки на учените на тъмната материя се падат 27% от цялата материя във Вселената.

Още през 90-те години на ХХ век учените предвидиха, че тъмната материя следва да формира потоци от микрозърнести частици, движещи се с еднаква скорост по орбитите на галактиките. При приближаването към Земята, по разчетите на Гари Презо от Лабораторията за реактивно движение на NASA, частиците се фокусират в свръхплътни влакна, или “косми”.

За разлика от обикновената материя, тъмната материя лесно преминава през Земята. Но според изчисленията на Презо, именно земното притегляне деформира потока от частици, превръщайки го в тънки и плътни “нишки”, подобни на “косъм”.

Илюстрация, показваща в увеличен мащаб как биха могли да изглеждат "корените" на "космите" от тъмна материя

Тези “косми” от тъмна материя, също като при човешката коса, имат както корени (с най-голяма концентрация на частиците, където те са до милиард пъти повече от средните значения), така и “връхчета”. Презо предполага, че корените на космите от тъмна материя са разположени на около един милион километра от повърхността на Земята, а връхчетата – на два милиона километра. При преминаването през ядрото на Юпитер, “космите” би трябвало да образуват още по-плътни корени – с почти трилион пъти по-висока концентрация на частиците, отколкото в обикновения поток.

“Ако успеем точно да определим предполагаемото местоположение на корените, ще може да изпратим сонда, която да събере необходимата ни информация за тъмната материя”, казва Презо.

"Корените" на космите от тъмна материя, породени от преминаването на частиците й през ядрото на Юпитер, следва да са трилион пъти по-богати на частици спрямо средните стойности.
 Илюстрация NASA

В заключение, компютърните модели, които е създал учения показват, че разликите в плътността на веществата вътре в земните недра (между ядрото, мантията и земната кора), трябва да оказва влияние върху структурата на “космите”, създавайки в тях характерни “къдрици”. Ако учените успеят да намерят начин за достъп до информацията от този тип, ще могат да разработват геоложки карти на небесните тела на база тъмната материя и дори да правят оценка на дълбочината на скритите под ледовете океани на спътниците на Сатурн и Юпитер.