30 ноември 2016 г.

Често ни се случва трудно да се концентрираме. Особено, ако наоколо е шумно или работата, която вършим в момента ни е скучна, а компютърните програми за комуникации ни разсейват допълнително с мигащи прозорци за пристигнали нови съобщения. От гледна точка на психологията всичко е изяснено, но как разсейването на вниманието се обяснява на ниво неврология? Какво се случва в мозъка ни, когато се опитваме да се съсредоточим, но не успяваме?

Отговор на този въпрос се опитват да открият изследователи от Йейл. В статия, публикувана в списание Nature Neuroscience, Моника Розенберг колегите й описват вътремозъчна мрежа, която отговаря за поддържането на концентрацията и вниманието.

Открита е с помощта на магнитно-резонансна томография (ядрено-магнитен резонанс, ЯМР). Двадесет и петте доброволци, участвали в изследването, трябва по време на ЯМР-сканирането да следят променящи се картини и да натискат бутон, когато пред погледа им се появи изображение на град. 90% от снимките са от градове, на останалите са планински пейзажи. Това прави задачата на участниците лесна за изпълнение на пръв поглед, но в същото време е скучно и монотонно занимание, по време на което може много лесно да се разсее човек.

В кората на мозъка ни има области, които се занимават приоритетно с изпълняването на определени дейности (един от най-характерните примери за това е задната тилна част на мозъчната кора, където се намира зрителният анализатор). Голямата част от областите в мозъчната кора обаче са мултифункционални. В съвременната неврология учените се опитват да открият не толкова специализацията на центровете в мозъка при изпълнение на една или друга нервна функция, колкото връзките между различните участъци. Защото точно конфигурирането на мрежата от връзки, силата на взаимодействие между различните участъци от мозъчната кора, се оказват специфични при изпълняването на една или друга задача. Например, една и съща зона може да се включва както при решаването на математическа задача, така и при съчиняването на стихотворение, но в случая с решаването на задачата ще обменя по-интензивно информация с едни центрове, докато при писането на стихове ще се наблюдава активност в обмена с други.

В конкретното изследване при анализа на резултатите от ЯМР-сканирането учените също търсят не центъра на вниманието, а мрежата, която се формира. Работата на мозъка на изпълняващите задачата по сортиране на снимките е сравнявана с работата на “ненатоварен” с мислене мозък. Това позволява да се открият онези вътремозъчни канали, които се включват в случай, че се налага да сме концентрирани в извършването на дадена дейност. Освен това, важно за учените е да разберат общите черти на “системата за поддръжка на концентрацията”, които може да се открият при всеки мозък, без значение от индивидуалните характеристики на отделния индивид.

И наистина, такава система е открита. На рисунката схематично са представени “възлите” в мрежата на вниманието (с оранжево и кафяво). Тези връзки работят най-активно, когато от нас се изисква висока степен на концентрация. От друга страна, когато мозъкът ни е зает с нещо, което не изисква толкова внимателност, в него се активират други центрове (означени на схемата в синьо).

И може би най-важното в изследването – тази плетеница от нервни центрове, активираща се по време на концентрация, се повтаря при всички участници в изследването. А специалистите са се научили по активността на възникващата мрежа предварително да определят доколко добре ще се справи човек с възложена му задача, изискваща повишено внимание. Нещо повече – анализ на ЯМР-“снимки” на мозъка на деца с т.нар. синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност показва, че при тях центровете в мозъчната кора за поддържане на концентрацията са с много слаби връзки. Тоест, по състоянието на описаните в изследването мрежи, може да се направи оценка, дали следва детето (и родителите му) да се безпокоят, че се развива хронична неспособност за концентрация и следва ли да се очакват вследствие на това проблеми с ученето, например.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...