Кралят Слънце

Той се ражда на 5 септември 1638 година в Сен Жармен и получава рожденото си име Луи Дийодоне (Луи, дарен от Бога, или ако щете – Луи Божидар). В историята остава като Луи XIV дьо Бурбон. Никой друг европейски монарх не е управлявал по-дълго от него, защото Кралят Слънце остава начело на Франция 72 години. Качва се на трона още малолетен и до навършването на пълнолетие регенти са майка му Ана Австрийска и кардинал Мазарини.

В детските му години избухва въстанието на Фрондата, което монархът преживява и от което придобива убеждението в принципа на абсолютната монархия и дадените на монарха права директно от Бог. Красноречиво доказателство за схващането му за абсолютизма на монархията е фразата“Държавата, това съм аз”, която – както твърди Жак-Антоан Дьолюр – Луи XIV произнася на 13 април 1655 година. По време на заседание на парламента на този ден, 17-годишният бъдещ Крал Слънце се явява в ловен костюм и в отговор на председателя на парламента, който в изказванията си няколко пъти поставя на първо страната, след поредната употреба на думите “държавата и краля”, прекъсва съдията и заявява: Държавата, това съм аз!

Времето, през което управлява Луи XIV е Златния век във френската история. Време на консолидация и единение на държавата, на увеличаване на военната й мощ, политическата й роля в световните дела, интелектуален и културен разцвет. Едновременно с това обаче, постоянните войни, които води Луи XIV, налагат безкрайни високи данъци. Провинцията търпи несгодите на агресивната политика на краля, а отмяната на правилата за търпимост спрямо друговерците води до масова емиграция на хугенотите от Франция.

И въпреки това, Луи ненапразно е наричан Кралят Слънце. Дипломацията му доминира над всички европейски монархични династии. Армията му е най-многобройна, най-добре подготвена и перфектно ръководена. По време на царуването му френската нация достига до немислими висоти – постиженията са и в изкуството, и в науките, и в промишлеността, а зад всичко това стои процъфтяващата търговия.



По време на Луи XIV дворът се мести във Версай. Разкошът на кралската резиденция и обкръжение е обект на завист от всички държавни глави по онова време. Кралят Слънце въвежда строгите порядки и дворцовия етикет, който регламентира целият живот в най-близкото му обкръжение.

Луи XIV остава деен до последните си дни. Дори в края на “златния век”, когато вече се усеща започналият залез, Кралят Слънце поддържа висотата на дворцовия етикет и запазва поне външният вид на бляскавата Франция.

Само 4 дни преди да навърши 77 години, Кралят Слънце почива на 1 септември 1715 година във Версай. Погребан е в катедралата Сен Дени. След смъртта му на трона се възкачва Луи XV. Всички наследници на Луи XIV от брака му с Мария Тереза почиват още като деца. Единствено синът му Луи, известен като “великия дофин”, доживява до 1711 година, оставяйки трима сина. Най-големият от тях, Луи, херцог на Бургундия, почива през 1712 година и така Луи XV става вторият му син, внук на Краля Слънце.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>