Сондата New Horizons изучава Плутон и естественият му спътник Харон в рамките на програмата на NASA New Frontiers. След старта от Земята през 2006 година, апаратът пресече орбитата на Марс, получи гравитационно ускорение при преминаването си край Юпитер, а след това премина край Сатурн, Уран и Нептун. От януари 2015 година станцията започва серия от наблюдения на Плутон. На 14 юли 2015 година апаратът достигна целта си и прелетя максимално близо над планетата-джудже – 12,5 хиляди километра над повърхността. В момента New Horizons продължава пътя си към още по-загадъчните покрайнини на Слънчевата система – поясът на Куйпер и облакът на Оорт, като междувременно изпраща на Земята данните, които е събрала по време на сближаването с Плутон.
Новият пакет снимки е направен от дистанция около 80 000 километра от повърхността на планетата. Обхващат площ от 1600 километра. При резолюция около 400 метра на пиксел, позволяват да се идентифицират обекти с размер от 0,8 километра.
На новите снимки отчетливо се виждат различни структури от пейзажа на Плутон: азотни “ледници”, мрежи от долини, покрити с кратери, тъмни области и масив от хаотично разпръснати планини, напомнящи аналогични структури по повърхността на спътника на Юпитер – Европа. Много от тези формирования вече бяха забелязани, след като сондата изпрати първата порция снимки през юли.
Мрежите от паралелни тъмни бразди, които може да се видят на новите снимки, поставят пред учените интересни въпроси. Пейзажът на изображенията може да се сравни с ландшафта на земни дюни, които на нашата планета се формират под въздействието на ветровете. Но атмосферата на Плутон е твърде тънка и разредена. Ако тези обекти наистина се окажат дюни, то това може да означава, че някога Плутон е имал по-плътна атмосфера, или че на малката планета действат други механизми, които за момента не са известни на науката.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.