Първият император на Китай - твърда ръка, реформи и безграничен страх от смъртта

Цин Шъхуанди е първият човек, успял да покори и обедини разпокъсаните по-рано китайски царства в едно цяло. На практика Китай като държава се установява именно под неговата власт.

Ражда се през 259 година пр.н.е. с личното име Джао Джън. Джао е фамилното име на управляващата династия в Цин и само случайно съвпада с името на царството Джоу, където е роден

През 238 г. пр.н.е. се възкачва на трона на динсатията Цин. През следващите 17 години води непрекъснати войни и в крайна сметка, след като побеждава всичките си съперници, обединява владенията им в едно царство – Китай. Последното самостоятелно царство Ци, намиращо се на Шандунския полуостров, пада под властта на Цин през 221 г. пр.н.е.
От този момент Джао Джън приема титлата хуанди, т.е. “император” – така се наричал един от митичните създатели на китайската нация още от времето на Тримата повелители и Петимата императори (около 2650 г. пр.н.е.). Цин Шъхуанди буквално се превежда като “Първи суверенен император Цин”.

За столица на новото обединено царство е провъзгласена столицата на династията Цин – град Сянян, днес – недалеч от град Сиан.

Цин Шъхуанди не спира само с покоряването на съседните царства. Лайтмотив във външната му политика стават завоеванията и експанзията. Шъхуанди успява да покори шестте независими царства Хан, Вей, Чу, Чжао, Ян и Ци. Огромната му редовна армия е въоръжена с тежки железни оръжия, а освен това разполага и със значителна кавалерийска подкрепа. По това време на север, по периферията на новата империя, се заражда племенния съюз на хунските племена. Набезите им срещу Китай нанасят огромни щети, а и пленените поданици на Първия император не са малко.



300-хилядна армия на Цин тръгва срещу варварите от севера, нанася им тежко поражение и ги отблъсква зад река Хуанхъ. За да пази северните си граници Цин Шъхуанди започва преустройството и съединяването на съществуващите укрепения, които постепенно се превръщат във Великата Китайска стена. По време на строителството й цялото население на възраст между 23 и 56 години е задължено да участва. Стената минава по протежение на почти 4 000 километра. Строена е от трамбована пръст и едри каменни блокове.

Цин Шъхуанди предприема завоевателни походи и в Южен Китай и Северен Виетнам. С цената на огромни загуби армиите му успяват да подчинят древните виетнамски държави Намвиет и Аулак. Под властта на Цин се оказва огромна територия, обхващаща различни по етнически състав и ниво на общественото развитие региони.

Цин Шъхуанди въвежда принципите на Шан Ян и създава мощна централизирана военно-бюрократична империя, начело на която стои силен и едновластен монарх. Династията Цин заема привилегированите позиции в нея – всички ръководни чиновнически длъжности се заемат от представителите на династията. Законите са допълнени с много строги наказания за чисто криминалните престъпления.
Извършена е реформа, чрез която се въвеждат единни мерки и теглилки. Освен бронзовите монети на династията Цин в обръщение са пуснати и нови, унифицирани за империята монети. Всичко това води след себе си бурно развитие на търговията и производството на нови стоки. По заповед на Цин Шъхуанди се уеднаквяват и йероглифните писмена, което освен всичко друго, прави по-лесно налагането и на единна система в правораздаването.

В администрацията Цин Шъхуанди започва от реформа в териториалното разделяне на страната. Административните окръзи се управляват от чиновници, назначавани пряко от императора. Империята е разделена на 40 териториално-административни области, а всяка област – на окръзи, които обаче не съвпадат с предишните политически и етнически разделения. На населението е забранено да се наричат според старата си принадлежност. Със закон е утвърдено единно за всички пълноправни граждани наименование – цяншоу, т.е. “черноглави” (заради обикновената черна шапка, която носят). Въвеждането на единна правосъдна норма и система на правораздаване, дава на чиновниците силен лост за управлението на държавата. За да се избегне възможността от прекалено съсредоточаване на власт у местните аристократи, за тях е задължително да живеят в столицата, далеч от владенията си. Цин Шъхуанди е заклет противник на конфуцианството и всички предприети от него реформи налагат принципите на легизма, който се превръща в официална идеология на империята Цин.



През 216 г. пр.н.е. Цин Шъхуанди нарежда всички “черноглави” да обявят поземлената си собственост, след което налага изключително тежък данък върху земите, който достига до размер от 2/3 от доходите на земеделците. Опиталите да се скрият от плащането на данъка, по нареждане на Първия император, са издирвани, принуждавани да платят, а след това изселвани и изпращани да колонизират нови територии. Срещу Цин Шъхуанди не веднъж са предприемани опити за покушение, естествено подклаждани от представителите на аристокрацията. Страдайки от жестока мания за преследване императорът построява 37 свързани помежду си дворцови сгради, за да може никой да не знае къде точно ще спи императора през нощта.

Но през 210 г. пр.н.е., на 48-годишна възраст, Цин Шъхуанди скоропостижно умира.
За дата на смъртта му е приета 10 септември. След смъртта му в страната избухват масови въстания, причината за които се крие в жестокостта на режима на управление на Първия император.

Пет години след смъртта на императора династията Цин престава да съществува.



За могъществото на Цин Шъхуанди най-ярко свидетелство е гробницата му, която е открита едва през 1974 година. Вечният покой на Първия император е поверен на охраната на над 8 000 глинени скулптори на воини, коне, бойни колесници – всички, пресъздадени в реални размери.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>