29 август 2021 г.

На 29 август 1632 година в малкото британско градче Рингтън се ражда изтъкнатият мислител, писател и педагог Джон Лок. Философските му идеи са особено актуални днес.

Веднъж в дома на пер Антъни Ашли-Купър, добър приятел на Джон Лок, в тесен приятелски кръг се провежда сбирка на няколко аристократи. Всички те са с далеч по-високо положение в обществото от Джон Лок. Идеята за вечерта е да премине в приятелски разговори и игра на карт.
Лок остава неприятно изненадан от празнотемието, което заема времето на високопоставените персони. Вади бележник и започва да записва чутото. Гостите на Ашли се заинтересували и попитали домакина си, какво записва Лок. Лок казва, че понеже за пръв път е в компанията на толкова високопоставени господа, не желае да пропусне и дума от разговора им. След което им прочита записките си. Гостите оценяват тънкия намек, зарязват играта на карти и сменят темата на разговор с по-подходяща за техния статут.

Тази случка е показателна за Джон Лок като човек, който се държи с всички като с равни и не раболепничи пред висшестоящите, но и като изтънчен мислител, с много добре развита наблюдателност. Тези си качества дължи на баща си, който много умело възпитава бъдещият философ. Постепенно допуска до себе си малкото момче, не го глези, но и не го наказва излишно жестоко. След завършване на училище Лок постъпва в Оксфордския университет, където първо става бакалавър, а след това и магистър на изкуствата. При това оксфордското образование е недостатъчно за Лок, той се впечатлява от много други неща и смята, че в университета губи твърде много от ценното си време. Затова започва да се самообразова. Идеите, които се раждат у него по това време, след години ще бъдат изложени в труда му “Мисли за възпитанието”.

“Здрав дух в здраво тяло”. С тези думи, изречени някога от Ювенал, Джон Лок започва произведението си, в което излага своите виждания за системите за възпитаване на джентълмени. В труда си Лок категорично се противопоставя срещу “каторжната” система на образование, при която децата са заставяни с часове да зубрят латински и гръцки, езици, чието владеене философът подлага на съмнение като необходимост за доброто образование. Според него на първо място е нравственото възпитание, а образованието отстъпва на втори план. Първо е нужно да развиеш благородството и здравето у един човек, а след това да го натъпчеш със знания, уверено твърди Лок.



Освен това Лок смята за важен и подхода на преподавателите към учениците. Учителят трябва на първо място да завладее вниманието на децата, да го заинтригува с темата, за която му преподава. “Ние обичаме свободата още от люлката. Известни са ни много примери, в които изпитваме отвращение към неща, само защото в детските ни години сме били принуждавани да ги правим. Винаги съм смятал, че всяко сериозно начинание може да се превърне в истинско удоволствие”, пише Лок. Тези мисли са актуални и днес, не само защото са станали азбучна истина за всеки, заел се с преподавателска професия.

Лок се запознава с Антъни Ашли през 1666 година, малко преди той да стане лорд-канцлер. Бъдещият граф на Шафтсбъри е приятно изненадан, когато у Джон Лок откривав забележителен и достоен събеседник. Двамата се привързват много един към друг и съвсем скоро Ашли предлага на Лок да се премести да живее в дома му. Философът е много добре запознат и с медицината и същевременно изпълнява ролята на личен лекар и домашен педагог на синовете на лорд-канцлера. Всъщност животът на философа минава в подобни странствания по чужди домове – свой собствен дом никога не е притежавал.

Лок е уникален човек не само заради трудовете му, но и заради начина на живот, който води. До 34-тата си година, когато среща Ашли, Джон Лок няма никаква солидна кариера – просто не се стреми към това, нито пък си е завоювал някакъв авторитет или пък да е заработил някакво състояние. Амбицията и кариеризма са му чужди. Не се опитва да “продаде” по-скъпо идеите си, не крещи и не ги налага на висок глас. Всичко, което търси, е истината за нещата.
Затова и дълго време Лок просто не бива забелязан на фона на по-кресливите “мъдреци”, чиито идеи обаче много бързо биват забравени. В наши дни сигурно пак нямаше да бъде забелязан. Лок е скромен, не търси титли и длъжности, помага на приятелите си по точния начин и на правилното място, но само ако бъде помолен за помощ. През различни етапи от живота си той е и лекар, и държавен чиновник, и педагог…

Заемащият висок пост Ашли, който прекарва много часове в дълги разговори със своя личен лекар, успява да го приобщи към политиката. Лок не се интересува особено от нея, както не проявява значим интерес и към теологията. В резултат на влиянието на лорф-канцлера обаче, Лок постига такива резултати, че надминава в познанията си дори своя добър приятел. Един от основните трудове на Джон Лок получава заглавието “Два трактата за управлението на държавата”, където излага своята теория за конституционната монархия. Философът твърди, че начело на държавата следва да е крал, но властта му трябва да се ограничава от правителството и конституцията. Либералните идеи на Лок, изложени в труда, и днес не са загубили актуалността си. Той е яростен противник на всякаква форма на тирания, където властта пренебрегва правата на гражданите и създава закони само съобразно своите интереси, без да отчита интересите на масите. Най-важно е държавата да се изгражда на база обществения договор и само с доброволното съгласие на хората. Освен това цел на всяка държава трябва да е общото благо, смята Лок. И законите може да се смятат за справедливи само тогава, когато са насочени към постигане на добруване за общността. Най-неразбираемо за нас изглежда идеята на Лок за суверенността на народа, която той поставя над суверенността на държавата. Защитата на суверенитета на държавата може да доведе до узурпиране на властта и унищожаване на населението, без което никаква държава няма да съществува повече. Пътят за борба с “преялите” с власт Лок вижда само в революцията.



След запознанството си с Ашли, Джон Лок дълги години живее и пътува заедно с графа и семейството му. Ту любимец на властта, ту в немилост, графът на Шефтсбъри постоянно се движи между Британия и Холандия. По същите пътища върви и Лок.

През 1683 година Ашли-Купър почива. Философът отсяда в Амстердам и се обръща към религията. В “Два трактата...” Лок води полемика с Робърт Филмер, който в труда си “Патриархия” твърди, че всяка власт е абсолютна монархия, чиито корени водят към Адам, а всеки човек по тази причина не се ражда свободен. “Бог повелява, че върховната власт на Адам е неограничена”, твърди Филмер. Съвместявайки тезисите, той настоява, че всеки човек по същество още от раждането си е обречен да бъде роб на монарха-отец. И властелините по този начин придобиват сила и стоят над всякакви закони. Лок успява по блестящ начин да опровергае твърденията на Филмер.

Малко преди “Два трактата...” философът публикува няколко памлфета “за веротърпимостта”, които много неприятно биха изненадали и днешните “православни активисти”. В памфлетите Джон Лок твърди, че църквата трябва да е отделена от държавата, а всеки човек има право на свобода каква вяра да изповядва. Църквата, според Лок, трябва да привлича хората на своя страна с благочестивост и никога с насилствени методи.

Идеите на Джон Лок намират добър прием още докато е жив. Философът е в много добри отношения с Уилям III Орански, който се възкачва на британския престол след Славната революция от 1688 година. През последните години от живота си Лок успява да издаде всичките си трудове, които в последствие оказват голямо влияние върху мислители като Волтер, Жан-Жак Русо, Дейвид Хюм и други от най-големите умове на човечеството.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...