20 август 2021 г.

Продължителността на първия полет на човек в космоса е предопределен от... кучета.

Историята на съветската пилотируема космонавтика започва с кучета. Когато пред съветските учени възниква въпроса какви животни да ползват в качеството на „тестови пилоти“ за ракетите, в СССР се спират на кучетата. Изборът е между тях и маймуни и въпреки че последните са биологично по-близо до човека, се оказва далеч по-трудно да ги приучат „да се държат“ прилично. Приматите явно са подозирали какво им готвят „добрите чичковци“ с белите престилки и оказват яростен съпротива. Американската програма избира все пак да изпраща маймуни, но решението на проблема с подчинението е кардинален - „пилотите“ летят упоени с наркотични вещества.

Руснаците смятат, че по този начин няма да получат точни данни. Затова се заемат с кучетата. Животните са далеч по-лесни за дресировка, а и от опитите на академик Павлов насетне в СССР имат достатъчно натрупан опит за работа с тях.

Първият полет на балистична ракета, на борда на която има и куче, е осъществен на 22 юли 1951 година. Ракетата с Дезик и Цыган (имената са запазени в оригиналното им изписване) се издига до границите на открития космос – около 100 километра над земната повърхност, и благополучно се завръща на Земята. Но това не е полет в космическото пространство. Една седмица по-късно Дезик с новата си „борд-инженерка“ Лиса, загиват при завръщането на капсулата, заради повреда в парашута.



Експерименталните полети не минават без трагедии. През август 1951 година загиват Мишка и Чижик, през юли 1954 г. - още един Мишка и Рыжик, през февруари 1955 г. — втора Лиса и Бульба, през юни 1955 г. - Рита, през май 1957 г. - Рыжая и Джойна, през февруари 1958 г. — Пальма и Пушок, през октомври 1958 г. - Жульба и Кнопка...
Всички те загиват заради несъвършенството на техниката. Практически след всяка такава авария се откриват грешки, които биват поправяни и в последствие спасяват човешки живот.

Медиците се отнасят към кучетата-космонавти с голямо уважение, като се опитват да им създадат възможно най-добрите условия. Гибелта на кучетата се приема много тежко от инженерите и биолозите.
Кастингът за „космическите кучета“ е много тежко изпитание. Подборът е изключително измежду улични кучета, които са минали суровата школа на оцеляването. Търсят се екземпляри с по-малък ръст, поддаващи се на дресировка и склонни да се държат неагресивно с другите си събратя.

Списъкът със загиналите по-горе е дълъг, но единствената „обречена да умре“ в името на съветската космонавтика кучка е Лайка. Тя е първото живо същество, което излиза в околоземна орбита на 3 ноември 1957 година. Кучетата, които летят с балистични ракети, имат предвидена възможност за завръщане на Земята. Полетът на Лайка не предвижда такъв завършек – това е „еднопосочно“ пътуване. Към онзи момент все още не са разработени системите за завръщане от орбита, а полетът на Лайка има за задача да се установи, дали въобще се налага да се разработва такава система, т.е. дали живите същества могат да понесат излизането в орбита в открития космос. Днес ни звучи странно, но по онова време не малко учени предполагат, че живите същества, оказали се на орбита около Земята в условията на безтегловност, незабавно ще умрат.



Полетът на Лайка доказва, че да се преживее на орбита е възможно. След това изниква въпроса за полет на кучета със завръщане на Земята. Този експериментален полет трябва да отвори пътя за изпращането и на човек в космоса. За целта е създаден специален кучешки отряд от космонавти, в който влизат 12 животни. Условията за подбора им са още по-сурови. Кучетата трябва да тежат не повече от 6 килограма и да са не по-високи от 35 см, на възраст между 2 и 6 години.
В отряда са набирани само самки. И не става дума за някаква полова дискриминация, а за чисто практически решения – санитарното устройство – иначе казано тоалетът за кучките, е много по-лесен за конструиране.
Освен това кучетата трябва да са светли на цвят и да са с „прилична външност“. Първото е необходимо, за да може по-добре да се извършва наблюдение върху „космонавтите“ на екраните на мониторите, а второто – за да изглеждат добре животните, по време на показването им пред журналистите.

Не си мислете, че веднага след подбора кучетата са качвани на ракетата и са пращани в космоса. Нищо подобно - кучетата-космонавти преминават няколко месечни тренировки.
В база на Московския институт по медико-биологични изследвания е създаден истински център за подготовка на кучетата. Претендентите за полет в космоса са обучавани за дългосрочно пребиваване в кабините с малък обем и в условия на дългосрочна изолация и шум. Питомците трябва да се научат и да ядат специална храна от автоматите за хранене, да носят специалните „костюми“ с датчици и правилно да ползват тоалетната.

Тренировките се провеждат така, че да осигуряват достатъчен „запас“ - полетът се предвижда да трае едно денонощие, но кучетата са научени да издържат до 8 денонощия в симулираното космическо пътешествие.



От особена важност в подготовката е и психологическото напасване в „екипажите“. Двойките кучета са така подбирани, че да издържат продължително време заедно и това да не им причинява дискомфорт. Ако започнат „да се карат“ по време на полета, може да опропастят цялата програма.

Катапултируемата капсула на "Спутник-5"
Единият от дуетите е от Белка и Стрелка. Лидерът е Белка, по-активна, по-податлива на дресировка и с добри лидерски качества. За разлика от нея Стрелка е по-затворена и тиха, но много дружелюбна.
Всъщност, Белка и Стрелка първоначално ги няма. Има Альбина и Маркиза. Но на командващият РВНС (Российские войска специального назначения) маршал Неделин, който ръководи „кучешкия отряд от космонавти“ тези имена му изглеждат твърде „чуждестранни“ и  Альбина и  Маркиза оперативно са прекръстени на Белка и Стрелка.

И все пак, Белка и Стрелка са избрани за „дублиращ екипаж“. Най-добрите кандидати за първия полет около Земята с последващо завръщане, са Чайка и Лисичка.
Лисичка е любимка на генералния конструктор Сергей Каральов, който преди полета й казва, че много желае да се завърне.
На 8 юли 1960 година от космодрума в Байконур стартира корабът „Восток“ с Чайка и Лисичка на борда. 19 секунди след старта отказва първата степен на ракетата-носител и двете кучета загиват.

Мумифицираното тяло на Белка в Музея на космонавтиката 
Въпреки неуспехът, програмата продължава. Онова, което не успяват със старта на Чайка и Лисичка, трябва да бъде извършено от Белка и Стрелка.

На 19 август 1960 година нов кораб „Восток“ този път с Белка и Стрелка на борда, поема в 11:44 часа московско време към космоса. Всичко минава по план и корабът успешно е изведен на орбита.
Учените следят внимателно за състоянието на кучетата. По време на четвъртата обиколка около Земята се случва нещо тревожно: Белка започва да се мята, да повръща и отчаяно да лае. После животинчето се укротява. През цялото време Стрелка остава спокойна и се чувства нормално.



В последствие именно заради поведението на Белка полетът на Юрий Гагарин ще бъде сведен само до една обиколка около планетата. Медиците са се опасявали, че първият човек в космоса може да се окаже в ситуацията на Белка, а не на Стрелка.

По време на полета се случва и забавен момент. Докато съветският кораб е на орбита, едновременно с това американците извеждат спътника „Ехо-1“. Орбитата на американския апарат е по-висока от тази на руския, но при една от обиколките двата апарата се „засичат“ в небето над Байконур. В този момент и двете кучетата-космонавти Белка и Стрелка започват да лаят, при това много яростно. Създава се впечатлението, че съветските „улични псета“ са „надушили“ и облайват „вражеския спътник“.

На 20 август 1960 година, след 18 обиколки около Земята, корабът с Белка и Стрелка получава команда за завръщане. Апарат успешно се приземява в предварително разчетения район. Специалистите с тревога отварят апарата, но опасенията им са напразни – и Белка, и Стрелка са живи и здрави, даже се държат по-добре отколкото след тренировките по време на подготвителния период.

Мумифицираното тяло на Стрелка в Музея на космонавтиката
Ако отнесем израза „да се събудиш знаменитост“ към кучетата, то с Белка и Стрелка се случва точно това.
Още на следващият ден те участват в пресконференция на ТАСС, където са се събрали журналисти от много страни по света.
Популярността на двете кучета достига невероятни върхове само за часове. След няколко месеца Стрелка се сдобива с потомство – щест малки палета. Едно от тях, наречено Пушинка, е подарено от Никита Хрушчов на дъщерята на президента Джон Кенеди – Керълайн. Едва ли Пушинка е любимец на самия Кенеди – всеки път, като погледнеш кучето, да се сещаш, че не ти си лидер в космическата надпревара, едва ли е било по вкуса на американския президент.

На някои това им се струва кощунствена постъпка, даже се чуват гласове да бъдат погребани по християнските обичаи. Но за огромната част от посетителите на музея двете кучета си остават все така обекти на възхита.Що се отнася до живота на Белка и Стрелка след космическата им одисея, то те са „пенсионирани“ с почести и живеят щастливо до края на дните си в Института по медико-биологични изследвания. „Космическите кучета“ са показвани в детски градини, училища, на масови прояви – навсякъде са посрещани с възхищение и обожание. Белка и Стрелка доживяват до дълбока кучешка старост. След смъртта им са препарирани и днес могат да се видят в Мемориалния музей на космонавтиката.



Преди полета на Гагарин са извършени още четири „кучешки“ теста, три от които успешни. Загиват Пчёлка и Мушка, благополучно на Земята се завръщат Жулька и Жемчужина, Чернушка и Звёздочка.
Името Звёздочка е дадено от все още само един от кандидатите за първи космонавт - Юрий Гагарин. Звёздочка извършва успешен полет с една обиколка на Земята на 25 март 1961 година. 18 дни по-късно кръстникът й става първият човек, видял планетата ни от космоса.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...