Стремежът ни да виждаме във всевъзможни предмети и пейзажи човешки лица е свързан с емоционалното и психичното ни състояние. Способността ни да виждаме лица в какви да е обекти, се нарича парейдолия и е много широко разпространена. Последни изследвания на японски учени показват, че тази способност се среща по-често при хора, склонни към невротизъм, или точно обратното – когато сме в добро настроение.
Изследователите провеждат експеримент с участието на 166 доброволци, учещи последна година в университет. Със специален тест учените първо определят емоционалното им състояние. След това на доброволците са показвани рисунки от произволно разхвърляни точки. Студентите е трябвало да опишат какви фигури виждат в тези точки и да ги съединят с молив.
На база получените резултати учените стигат до заключение, че онези от участниците, които по време на теста са в добро настроение, по-често виждат сред хаотично разпръснатите по листа точки човешки лица или животински силуети. До същия извод стигат и по отношение на хората, които страдат от невротизъм и… при жените.
Експериментът на японските изследователи показва, че стремежът на човек да види човешко лице в какъв да е обект, е тясно свързан с емоционалното му, а в случаите на нервност, дори и с психичното му състояние.
Но в научните кръгове има и други мнения по отношение на този феномен.Според невролога Канг Ли от Университета в Торонто, парейдолията е свързана най-вече с това, че мозъкът ни обича да работи по вече известни му схеми. Именно поради тази причина, дори в шумно помещение умеем да чуваме нечий глас, или пък усещаме вибрацията от телефона в джоба си, въпреки че той всъщност е изключен
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар