Преди почти две хиляди години някой грижливо е прибрал останките от кремиран човек, сложил ги е в кухненско гърне, запечатал го е и го е заровил на брега на малката река – приток на Темза - Уолбрук в Лондон. Тази находка може да се окаже ключ към разкриването на тайната на десетки черепи от римско време, намерени наблизо.
Доскоро се смяташе, че черепите са се оказали случайно в реката, като резултат от ерозия на почвата – водата е подмила бреговете на старо римско гробище, а след това ги е завлякла надолу по течението на реката, докато не са се оказали заседнали в плитчините край брега. Новите разкрития обаче правят историята на черепите далеч по-смразяваща.
Заради “икономичното” решение, като погребална урна да бъде използвана кухненска посуда, както и умишленото закопаване на брега на реката, специалистите разглеждат отново обстоятелствата около откритите в предишни години черепи.
“Отново търсим отговор на въпроса, дали черепите не са били преднамерено закопани на брега? Разбира се, реката не би могла да пренесе на това място гърнето с костите, което е и запечатано с капак. Без съмнение то е било заровено тук напълно умишлено. Освен това, конският череп, който открихме заедно с един от човешките черепи, не би могъл да е отмит от някакво древно гробище за коне. Очевидно е, че той също е бил заровен на това място преднамерено”, обяснява Джей Карвър, водещ археолог на разкопките, които се водят паралелно със строежа на високоскоростната жп линия Crossrail.
По думите му, находките насочват към извършването на някакви ужасни обреди: черепите може да са поставяни по брега на реката като жертви или като “гранични знаци”. Анализът на черепите и кремираните останки все още продължава и може в крайна сметка да потвърди първоначалната версия, че повечето черепи принадлежат на млади мъже. Възможно е те да са били или престъпници – заловени и обезглавени, или да са на участници в известното въстание на Боудика (или Будика, а понякога се среща и като Бодиачеа).
“Мисля, че е дошло време да се върнем към предишни находки, направени на това място и да се опитаме да разберем, какво се е случило някога тук. Открихме черепите на 40 човека и два коня, но ако към тях добавим и откритията, направени в района през последните два века, то се получава, че в сравнително малкия участък са намерени стотици черепи и останки”, допълва Джей Карвър.
Относително малкият район на разкопките дава на археолозите многобройни находки от римско време и по-късни периоди. Към втората група се отнасят около 2500 скелета от XVII век. На това място са намерили вечния си покой жертвите от голямата чумна епидемия в Лондон през 1665 година.
Сред находките от римско време археолозите отделят като по-важни 15 подкови – значително повече като брой, отколкото откриваните при разкопки в други райони на Лондон. Това може да е доказателство, че на това място е преминавал римски път. Сред другите представляващи интерес находки археолозите отбелязват бронзов, позлатен талисман с фалическа форма, както и окови, които специалистите смятат, че са носени от някакъв римски роб.
Въстанието на Боудика избухва през 60-61 година. Местните племена се обединяват срещу римската окупация на Британия. Начело на въстанието е Боудика, съпруга на вожда и царица на келтското племе ицени. Освен ицените, въстават тринобатите и други британски племена. Повод за метежа е произволът на римските чиновници. Боудика зове британските племена да си извоюват свободата и да отмъстят на римляните. Въстаналите разгромяват колонията Камулодунум (днешният Колчестър), изгарят Лондиниум (бъдещият Лондон) и разрушават Веруламий (днешният Сейнт Олбанс). Разбунтувалите се разбиват и римските отряди, предвождани от Петелий Цериал. През 61 или 60 година въстанието е потушено, след като Гай Светоний Павлин с 10-хилядната си армия разгромява близо 80-хилядите британски войски. Според описанията на Тацит по време на въстанието загиват общо 70 хиляди римляни и съюзници.
0 коментара:
Публикуване на коментар