Изследването се базира на данни от проучване на кости, зъби и бивни от мамути, живели през Граветската епоха (преди 30 500 - 22 000 години). Данните сочат, че климатичните условия, а също така хранителните и водни ресурси, достъпни за тези гигантски тревопасни животи, са били съвсем стабилни. И въпреки това числеността на популацията от мамути намалява. Това е изводът на екипа, ръководен от доктор Дороти Г. Дрюкер (Dorothée G. Drucker), за който те разказват в списание Quaternary International.
Костите и бивните на мамути от Граветските слоеве с намаляване на възрастта на слоя също намаляват. Поне такава е тенденцията в планинския масив на Швабския Алб (карстов планински масив в южната част на Германия) и в долината Дордон (в югозападна Франция). Изследването е фокусирано върху находки от тези два региона.
Учените анализират състава на стабилни изотопи в костите на мамути, коне и елени. Съотношението между изотопи на въглерода, сярата и азота дават представа за стабилността на екологичната ниша, в която са живели тези животни. И при трите вида находките от Граветските слоеве показват стабилно съотношение. Това означава, че околната среда се е променяла съвсем незначително.
В останките от коне от Швабския Алб е отчетена значителна промяна при изотопа на азота 15N. Концентрацията на този изотоп с времето се е приближавала до нивото, което се отчита в костите на мамутите. Според изследователите това означава, че конете постепенно са заемали екологичната ниша на мамутите.
За да разберат, има ли климатични причини за подобен процес, изследователите измерват нивата на изотопа на кислорода 18O. Изменения в нивата на този изотоп биха сочели, че се е случила някаква климатична промяна, но такива не са установени.
Ръководителят на екипа Дороти Г. Дрюкер е категорична, че няма никакви данни климатът да се е променял драстично през този период от праисторията. Това, по думите на специалистите означава, че основната причина за намаляването на броя на мамутите на територията на днешна югозападна Германия, са били хората.
В момента има три основни хипотези, които се опитват да обяснят, защо в края на плейстоцена – преди около 12 000 години, са измрели много от големите бозайници (срещали се се навсякъде, освен в Антарктида). Според една от версиите, големите животни са изтребени от хората. Другата посочва като виновник климата. Някои изследователи пък смятат, че мамутите, мастодонтите и гигантските ленивци са измрели след някакво катастрофично явление, например – падането на метеорит.
Последната хипотеза има най-малко фактологични потвърждения – нямаме преки доказателства, че подобна голяма катастрофа се е случвала в края на плейстоцена. Привържениците на теорията, че човекът е виновник за изчезването на мамутите, се опират на т.нар. kill-sites – места, на които предците ни са убивали и разфасовали животните. Такива “паметници” на човешката “култура” са известни на много места по света. Но привържениците на “климатичната версия” смятат, че подобни места са твърде малобройни, за да се твърди, че човекът е изиграл решаващата роля в изтребването на гигантските бозайници.
Наскоро група изследователи съпостави времето, по което изчезват 177 вида бозайници (само за животни, които по реконструкция са тежали над 10 кг), и времето на появата на човек в техния ареал на обитание. Взети са под внимание и информациите за климатичните промени по същото време.
Изследването обхваща периодът от преди 132 000 години (началото на последния междуледников период) и преди 1 000 години. Анализът на голямата по обем информация кара авторите да стигнат до извода, че изчезването на големите бозайници е тясно свързано с миграцията на човек, и съвсем незначително с промените в климата. Това съвпада с тезите на версията, че решаваща роля за изчезването на мамутите, мастодонтите и гигантските ленивци, имат хората.
0 коментара:
Публикуване на коментар