Ново изследване твърди, че експлозията, която Йохан Кеплер наблюдава през 1604 година, е резултат от сливането на останките от две звезди.
Свръхновата на Кеплер, от която може да се наблюдават само останките, се намира в съзвездието Змиеносец, в плоскостта на Млечния път и на 16 300 светлинни години от нас. Международен екип, ръководен от Пилар Руиз Лапуенте и в който участва Йона Гонзалес Ернандес, се опитва да открие евентуално оцеляла звезда от двойната система, в която се е случила експлозията.
В такива системи, когато поне една от звездите (обикновено по-масивната) достигне предела на живота си и се превърне в бяло джудже, другата звезда може да започне да прехвърля материя до определена граница на масата (еквивалентна на около 1,44 масата на Слънцето, т.нар. Граница на Чандрасекар – горният лимит на масата, до който една звезда може да съществува като бяло джудже). Процесът на прехвърляне на материя довежда до това, че въглерода в ядрото на бялото джудже се „запалва“ и се стига до експлозия, в резултат на която звездата може да увеличи яркостта си над 100 000 пъти. Този явление – кратко и неудържимо – е известно като свръхнова. Понякога такива избухвания може да се наблюдават от Земята и с невъоръжено око. В конкретния случай със свръхновата на Кеплер (SN 1604), тя е наблюдавана и описана от немския астроном Йохан Кеплер през 1604 година.
Свръхновата на Кеплер се появява в резултат на експлозията а бяло джудже от двойна звездна система. Изхождайки от тази хипотеза, както пишат авторите на изследването в съобщение за Astrophysical Journal, би могло да се потърси евентуално оцелелият спътник на бялото джудже, което е „преляло“ материя до нивото, когато възниква експлозията. Въздействието на този взрив би увеличило яркостта и скоростта на липсващия спътник; дори е възможно да е променила химичния му състав. Така че, екипът започва да търси звезди с някаква аномалия, която би им позволила да идентифицират някоя от тях като спътникът на бялото джудже, избухнало преди 414 години.
Пилар Руиз Лапуенте, изследовател в Instituto de Física Fundamental (IFF-CSIC) обяснява: „Търсихме звезда със странни характеристики, която би могла да е спътника на свърхновата на Кеплер. Анализирахме всички звезди около останките от SN 1604, но не открихме такава, която да е с очакваните от нас характеристики. Така че, стигаме до заключението, че експлозията е била причинена от процеса на сливане на бялото джудже с друга подобна звезда или с ядрото на вече прекратилият съществуването си звезден компаньон“.
В проучването си астрофизиците използват изображения, заснети от космическия телескоп „Хъбъл“. „Целта ни беше да определим точните траектории на група от 32 звезди, намиращи се в близост до централната част на останките от свръхновата, които съществуват и до днес“, Обяснява Луиджи Бедин, изследовател от Osservatorio Astronomico di Padova (INAF) и съавтор в изследването. Учените използват и данни от инструмента FLAMES, инсталиран на 8,2-метровия Very Large Telescope (VLT), в Европейската Южна обсерватория (ESO). С тези данни експертите могат да определят характеристиките на звездите, разстоянието и радиалната им скорост спрямо нашето Слънце. „Звездите в полето на останките от свръхновата на Кеплер са много слабосветещи, достъпни за наблюдение само от Южното полукълбо, при това с големи телескопи от типа на VLT“, добавя Джон Причард, изследовател от ESO и също автор в изследването.
„Съществува и алтернативен механизъм, който може да доведе до същата експлозия. Състои се в сливането на две бели джуджета или на бяло джудже с ядрото от въглерод и кислород на звездата-компаньон, която се намира в края на еволюцията си; и двата варианта пораждат свръхнова“, обяснява Йона Гонзалес Ернандес, следдипломен квалификант в Ramón y Cajal, който е и съавтор на публикацията. „В полето на свръхновата на Кеплер не наблюдаваме звезди с аномални характеристики. Намерихме обаче доказателство, че експлозията е резултат от сливането на две бели джуджета или бяло джудже и ядрото на звездата-компаньон, вероятно надхвърлила Границата на Чандрасекар“.
Свръхновата на Кеплер е една от петте „исторически“ свръхнови от термоядрен тип. Другите четири са Свръхновата на Тихо Брахе, описана през 1572 година от датския астроном (и която е проучвана от същия екип учени, автори на настоящото изследване); SN 1006; SN 185 (която може би е източникът на останките RCW86); и наскоро откритата SNIa G1.9 + 03, която е избухнала в нашата галактика около 1900 година, но е можело да се наблюдава само от Южното полукълбо.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар