Видимата светлина от този взрив е достигнала до Земята през ноември 1572 година. Тогава в небето засияла толкова ярка звезда, че затъмнявала Венера, а била видима и дори през деня. Наблюдаването на тази свръхнова се превръща в крайъгълен камък в историята на науката, защото дава на хората разбирането, че небесата над тях са променливи, а не неизменни.
Взривяването на звездата повлиява на работите на Тихо Брахе и неговите наблюдения и бележки по явлението го превръщат в един от най-големите астрономи в европейската история.
За наблюдателите от Земята свръхновата на Тихо, или SN 1572, както е официалната ѝ класификация, с течение на времето е изгубила яркостта си. Но от средата на ХХ век астрономите отново я откриват, а през 80-те години улавят и радиосигнатурата ѝ.
През 2000-та започват наблюденията ѝ с рентгенови телескопи. В резултат на тези наблюдения учените днес разполагат с първото детайлно, с висока резолюция и последователно изображение на свръхновата, което показва как се разширява облакът от газ. Разрастването протича с различна скорост в различните части от останките на свърхновата, което се дължи на различната плътност на газовете.
Трябва да се има предвид, че през последните години изучаването на свърхновите звезди поднася много изненади на специалистите. Например, в началото на тази година астрономите засякоха най-яркият взрив на свръхнова в цялата история на човешката цивилизация, а физиците успяха да разберат какъв е механизмът, който ражда мощните гама-лъчения от тези взривове.
Подробна статия, описваща процеса на разширение на свръхновата, е публикувана в arxiv.org.
0 коментара:
Публикуване на коментар