8 август 2017 г.

В епохата на Ренесанса, освен възраждането в духовната сфера, цивилизацията обръща погледа си и към науката. А какво по-лесно и по-вдъхновяващо може да има, освен наблюдението на нощното небе?

Преди времето на Николай Коперник геоцентричния модел на космоса е дълбоко вкоренен в представите човечеството. Размиването му и промяната на възгледите не става отведнъж. Нужно е време и най-вече доказателства, които да убедят хората, че не Земята, а Слънцето е в центъра на нашата система. Така се поставя началото в търсенето на универсалните закони на космическия ред и рационалното мислене.

Сред хората, които опитват с ума си да проумеят как е устроен света около нас, е и Тихо Брахе – един от големите умове, които Дания е дала на световната наука. Тюге Брахе, както е истинското му име, се ражда на 14 декември 1546 година в семейството на Ото Брахе – виден военен и политически мъж в датската аристокрация. Тихо има брат-близнак, който обаче умира още преди да бъде кръстен. В семейството има общо десет деца. По традиция, наследена още от викингите, едно от момчетата е предадено за отглеждане в бездетното семейство на брата на бащата – Йорген. Той пък е адмирал в кралския флот на датския монарх, много състоятелен човек.

Приемният баща полага всички грижи, за да даде на единствения си син най-доброто възможно образование, затова още на 12 години Тихо постъпва в университета в Копенхаген. Според един от първите му биографи, Пиер Хасенди, Тихо Брахе се увлича от астрономията, след като става свидетел на Слънчевото затъмнение от 1560 година. Самият Брахе пише, че се интересувал от книгите по астрономия още като малък.

През 1565 година избухва поредната шведско-датска война и Тихо е принуден да напусне университета. През април 1566 година, докато спасява краля, приемният му баща Йорген се простудява и почива. 19-годишният Брахе наследява цялото голямо състояние на баща си. Продължава образованието си, учи в прочутия университет във Витенберг, но и от там е принуден да се оттегли, заради разразилата се чумна епидемия. По време на дуел пък, Тихо Брахе губи върха на носа си, затова до края на живота си носи протеза.

Перз 1576 година Тихо Брахе получава от краля на Дания Фредерик II щедър подарък – пожизнено право на собственост върху остров Вен. На 8 август същата година Тихо Брахе с тържествена церемония полага основния камък в градежа на първата в Европа сграда, специално предназначена за астрономически наблюдения. Плановете за Ураниборг, както Брахе нарича комплекса на острова, са лично негово дело. Строежът се води под внимателното му наблюдение.


Обсерваторията коства много средства. Ако приравним нещата към съвременните мащаби, построяването на “Небесния замък” (името Ураниборг е малко неточно преведено, защото комплексът е наречен в чест на гръцката муза на астрономията – Урания), е сравнимо по мащаби със стойността на космическия телескоп “Хъбъл” – няколко процента от националния доход на Дания са щедро предоставени от краля като помощ на Тихо Брахе.

Средствата обаче попадат в правилните ръце. Нивото на астрономичните наблюдения е изведено на нови висоти. Именно трудът, който Брахе полага през следващите 20 години стават солидната основа за втората фаза в коперниковата революция. Йохан Кеплер се ползва от данните, събрани от Тихо Брахе, за да изведе законите за движението на небесните тела.


Още преди Ураниборг да е факт, Тихо Брахе провежда детайлни наблюдения на суперновата, появила се в небето през ноември 1572 година. Той пише: “Изумен от удивителния й вид, като ударен от мълния, стоях тихо известно време, взирайки се в тази звезда. Тя се намира близо до звездите, които още от античността се причисляват към астеризма (старото наименование на съзвездията) Касиопея”. В самото начало звездата била толкова ярка, колкото и Венера, а после постепенно загубила от блясъка си, докато съвсем изчезва след година и половина.

Ураниборг е уникален комплекс. В центъра му се намира триетажна сграда. На първия етаж се помещават жилищните помещения на учения и членовете на семейството му, библиотека, зимна столова и кухня. Вторият етаж е за гостни и лятната столова. Обособени са и четири помещения за провеждане на астрономични наблюдения. На последният, трети етаж, са осем помещения за прислугата и помощниците на Тихо Брахе.
В мазата на къщата има лаборатории за химически опити. На всички етажи водата се подава по тръбопровод, с помощта на помпа – огромен разкош за онова време. Дори кралският замък не разполага с водопроводна система.


Отделно от централната сграда има още няколко здания, предназначени за жилища на работници и за работилници. В комплекса има работилница за инструменти, печатница и фабрика за производство на хартия. Всичко това се задвижва от водна мелница, която освен за мелене на зърно се ползва за енергиен източник за фабриката за производство на хартия. Научните трудове на Тихо Брахе се печатат директно на острова, в собствената му печатница, върху хартия, произведена пак на острова.

През 1597 година на датския престол се възкачва Кристиан IV. Той отнема от Брахе остров Вен. Ураниборг и всички свързани с нея постройки са разрушени. По-късно островът преминава във владение на Швеция. Днес някои от постройките на първата в историята европейска обсерватория са частично възстановени. Там се намира и музей, посветен на големият датски астроном Тихо Брахе.

0 коментара:

Публикуване на коментар