Заради връзката му с Йоко Оно, Ленън и Синтия Пауъл се разделят през 1968 година. Пол Маккартни решава да навести Синтия и малкия Джулиън, защото – по неговите думи – “…бяхме добри приятели от милиони години и си помислих, че ще им дойде в повече, ако изведнъж се превърнат в персона нон грата и изчезнат от живота ми”. Една вечер Маккартни се озовава на прага на дома на Синтия. На връщане от там, в колата, Пол композира “Hey Jules” с идеята така да подкрепи малкия Джулиън Ленън. Макартни си признава, че винаги е изпитвал съпричастност към децата, чиито родители се развеждат.
На 29 и 30 юли 1968 година четиримата от “Бийтълс” правят 25 дубъла на композицията, която вече се нарича “Hey Jude”. На 31 юли е готов мастъра на записа. Следва записването на вокалите, бек вокалите, а малко по-късно се включва и классически оркестър от 36 музиканти, които записват фоновото звучене. Говори се, че на “класиците” е предложено двойно заплащане, за да пляскат и подвикват, докато тече рефрена на “на-на-на-на”. Повечето се включват с удоволствие, но се намира и такъв, който демонстративно напуска студиото, заявявайки “няма да пляскам и да припявам на тази идиотска песен, Маккартни!”.
На 8 август 1968 година е дебютът на сингъла. Познайте, дали веднага не окупира всички първи места в класациите?
Официално сингълът, който е първи с новия за “Бийтълс” лебъл на Apple records, е пуснат за продажба на 26 август във Великобритания. В САЩ се появява 4 дни по-късно.
Ако се заслушате по-внимателно на 2:58 ще чуете как някой се провиква “Fucking hell!”. Спори се, кой ругае, но Джон Ленън твърди, че това е Пол Маккартни, заради това, че е изсвирил грешен акорд. Вместо да правят нов дубъл, Ленън настоява техниците да го замаскират така, че да е трудно да се различи. “Повечето хора даже няма да го забележат,… но ние си знаем, че то е там”, спомня си Джон.
Песента, родена от съпричастност към детското страдание от раздялата на родителите, се появява в момент, когато “Бийтълс” вече от доста време не изнасят концерти. Финалът й е подходящ точно за концертни изпълнения, но тя така и никога не е изнасяна на живо пред голяма публика. До откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, когато сър Пол Маккартни я изпълнява по време на официалната церемония.
И само за статистиката – рефренът “Na Na-Na-Na-Na-Na-Na Na-Na-Na-Na Hey Jude” в края на песента се повтаря 19 пъти. А холивудският актьор Джъд Лоу (или както е правилно да се транскрибира името му – Джюд Ло) дължи името си на хита на четворката от Ливърпул.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар