9.8.17

Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са осъществени на 6 и 9 август 1945 година по личната заповед на президента на САЩ Хари Труман. По предварителен план на 9 август бомбата трябва да порази град Кокура. Когато бомбардировачът В-29 “Бокскар” пристига на място, се оказва, че облаци покриват небето и пречат на визуалното прицелване. Затова самолетът се насочва към резервната цел – Нагасаки. В 11:02 часа на 9 август атомният апокалипсис се стоварва върху важният японски пристанищен град.

Непосредственото изпълнение на бойната задача по атомните бомбардировки е поверено на стратегически бомбардировачи В-29, числящи се към 509-ти смесен авиационен полк, базиран на остров Тиниан в Тихия океан.

Сухата статистика:
На 6 август 1945 година В-29 с кодово име “Енола Гей” под командването на полковник Пол Тибетс пуска над Хирошима урановата бомба “Малчугана” (Little boy). Взривът е с тротилов еквивалент от 13 – 18 килотона. Заради особеностите на терена, където се намира Хирошима (хълмовете около града усилват ефекта от взрива) загиват между 90 и 166 хиляди души.

Три дни по-късно, на 9 август 1945 година, В-29 с кодово име “Бокскар” с командир майор Чарлз Суини хвърля втора бомба над град Нагасаки. Взривът на “Дебелака” (Fat boy) се оценява като еквивалент на взривяването на 21 килотона тротил. Жертвите са между 60 и 80 хиляди души.

Заради фактът, че японците не извършват евакуация на поразените райони, вследствие на радиацията жертвите на бомбардировките в последствие нарастват до 450 хиляди души.

Встрани от трагедия на загиналите японци остават съдбите на американските пилоти, извършили бомбардировките.
А тези мъже са общо 24. В екипажа на “Енола Гей” са 12. В полета на “Бокскар” участват 13 души, но специалистът по противорадарна борба лейтенант Джейкъб Безер участва и в полета на “Енола гей”.

Екипажите:
С “Енола Гей” летят: полковник Пол Тибетс, капитан Робърт Луис, майор Томас Фереби, капитан Теодор Ван Кърк, лейтенант Джейкъб Безер, капитан Уилям Стърлинг Парсънс, младши лейтенант Морис Р. Джепсън, сержант Джо Стиборик, сержант Робърт Карън, сержант Робърт Шумард, шифровчик първи клас Ричард Нелсън, сержант Уайът Дъзънбъри.


Екипажът на “Бокскар”: майор Чарлз Суини, лейтенант Чарлз Доналд Албъри, лейтенант Фред Оливи, сержант Кърмит Бихан, капрал Ейб Спитцер, сержант Рей Галъхър, сержант Едуард Бъкли, сержант Алберт Дехарт, старши сержант Джон Кухарек, капитан Джеймс Ван Пелт , Фредерик Ъшуът, лейтенант Филип Барнес, лейтенант Джекъб Безер.

На 28 юли 2014 година почина и последният от “конниците на Апокалипсиса” - Теодор Ван Кърк – един от 24-мата участвали в атомните бомбардировки над Япония.

Повечето от летците, участвали в бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, не проявяват публична активност.
През 2005 година, по повод 60-годишнина от бомбардировката на Хирошима, тримата все още живи към онзи момент членове на екипажа на “Енола Гей” – Тибетс, Ван Кърк и Джепсън, заявяват, че не изпитват никакви съмнения по повод на изпълнената през 1945 година мисия. И тримата са съгласни, че “…използването на атмоно оръжие тогава беше необходимо”.


Най-известен сред членовете на двата екипажа е Пол Уорфилд Тибетс-младши — командирът на “Енола Гей” и на 509-и авиополк. Тибетс, който е смятан за един от най-добрите американски пилоти през Втората световна война, е и личен пилот на Дуайт Айзенхауер. През 1944 година е назначен за командир на 509-и авиополк, който извършва превозването на компонентите на атомните бомби, а през юли 1945 година получава и заповедта за подготовка на атомните бомбардировки над Япония. Името на бомбардировача В-29 “Енола Гей” всъщност е името на майката на Тибетс.

Пол Тибетс остава в редовете на ВВС на САЩ до 1966 година и достига до звание бригаден генерал. След това в продължение на много години работи в частни авиокомпании. През целия си живот не просто изразява увереността си в правотата на извършеното над Хирошима, но и заявява, че ако се наложи, би сторил същото отново.

Тибетс почива през 2007 година на 92-годишна възраст. В завещанието си моли мястото, на което е погребан, да не бъде огласявано, за да не стане повод за демонстрации от страна на противниците на ядреното оръжие.


Пилотът на “Бокскар” Чарлз Суини приключва службата си във ВВС на САЩ през 1976 година с чин генерал-майор. След края на кариерата си, пише мемоари и изнася поредица лекции пред студенти. Както Тибетс, така и Суини настоява, че ядреният удар по Япония е бил необходим и оправдан, защото така спасява живота на хиляди американци. Чарлз Суини умира през 2004 година на 84-годишна възраст, в клиника в Бостън.

Непосредственият изпълнител на “присъдата на Хирошима” е 26-годишният тогава бомбардировач Томас Фереби. Той също никога не изказва съмнения в правилността на осъществената мисия, макар че изказва съжаление за големия брой на жертвите: “Съжалявам за това, че загинаха толкова много хора, и ми е неприятно да мисля, че се наложи да извършим това, за да се сложи по-скоро край на войната. Сега следва да погледнем назад и да си спомним какво могат да сторят само една-две атомни бомби. Освен това, мисля, че трябва всички да се съгласят, че подобно нещо не бива да се случва никога вече”. Фереби напуска армията през 1970 година. След това живее спокоен живот още 30 години. Почива в градчето Уиндмър, Флорида, на 81-годишна възраст.

Дълъг и щастлив живот живеят още Чарлз Албъри (умира през 2009 година на 88-годишна възраст), Фред Оливи (почива през 2004 година на 82 години) и Фредерик Ашуърт (умира през 2005 година на 93 години.

Чарлз Суини и екипажът му имат възможността с очите си да видят какви са резултатите от бомбардировката над Нагасаки, която те осъществяват. Месец след бомбардировката американските летци доставят в Нагасаки учени – физици, както и медикаменти за пострадалите.

0 коментара:

Публикуване на коментар