9.8.17

Определят Йеронимус Бош като изтъкнат холандски живописец, един от най-ярките майстори на ранния Северен Ренесанс, в чието творчество по причудлив начин се преплитат черти от средновековната фантастика, фолклора, философските притчи и сатирата. Смятан е за един от основоположниците на пейзажната и жанровата живопис в Европа.

Йеронимус Бош (истинското му име е Ерун Антонисон ван Акен, известен е като Йеронимус, а в някои източници се среща и като Херонимус Босх) се ражда в град Хертогенбос, който тогава е част от графство Брабант; днес е в пределите на Холандия. Не е известна точната му рождена дата, но се приема, че е роден около 1450 година. Изобщо за живота му са се запазили твърде оскъдни сведения. Известно е, че се ражда в голямо семейство на потомствени художници, затова и още от детските години е приобщен към живописта и първите си уроци в занаята получава в домашната работилница.

"Извличане на камъка на глупостта"
След това няколко години Бош изучава майсторските похвати в различни други градове, а през 1480 година се завръща в родния Хертогенбос вече като свободен майстор на четката. Тогава се жени за девойка от състоятелно семейство. Бракът му дава материалното благополучие и високо положение в обществото. От този момент Бош получава възможността да работи изключително за свое собствено удоволствие, което е рядък комфорт за художниците от онази епоха.

Жизненият и творческият път на Йеронимус Бош са неразривно свързани с родния му град, а също и с религиозното братство на Богородица, в което той членува и работи за негово благо до смъртта си. Художникът участва активно в делата на Братството и изпълнява множество поръчки за сметка на последователите на Богородица. От относително малкото картини на Бош, запазени до наши дни, само няколко са подписани и нито едно от платаната си художникът не се е постарал да датира точно.

"Седемте смъртни гряха"
Затова е прието стилистично творчеството му да се разделя на три периода: ранен (1475-1480), зрял (1480-1510) и късен. Най-известните картини на Бош от ранното му творчество са “Извличане на камъка на глупостта”, “Седемте смъртни гряха”, “Корабът на глупаците”, “Сватбата в Кана”. Те носят ярко изразен нравоучителен характер с елементи на сатира. Това са иронични притчи за смисъла на живота, философски размисли за принципите на мирозданието. В тях за пръв път се появява панорамно нарисуван пейзаж, който впоследствие се превръща в една от характерните за произведенията на Бош черти.

Зрелият период е времето, по което Бош създава шедьоврите си, благодарение на които името му остава завинаги в историята. Създава големи олтарни триптихи, най-известните от които са “Каруцата със сеното” и “Градината на земните удоволствия”. Характерно за картините на Бош е изобилието на алхимико-астрологическа символика, която в няколкото триптиха, които създава, достига своя апогей.

"Градината на земните удоволствия"
Наред с религиозните сюжети се появяват много фантастични гротески. Епизоди, изпълнени с красота и поезия, съседстват със сцени на насилие, жестокости и пороци, а фигурите на хора се смесват с чудовища и фантастични зверове. Картините от късния му период са контрастно противоположни и в тях цари почти безметежен покой. Най-хармонични в цветови и композиционен аспект са триптихите на Бош “Поклонение на влъхвите” и “Изкушение на св. Антоний”. 

"Изкушение на св. Антоний"
Още приживе славата на Йеронимус Бош се разпростира далеч извън пределите на родното му място. Изпълнява поръчки за Бургундския двор. А изкуството му винаги е притежавало огромна притегателна сила и става предмет на многобройни изследвания и тълкувания.

Стилът на Бош е уникален, затова и за разбирането на образите, вплетени в картините му, се налага да се познават религиозните догми, историята, астрологията, алхимията и дори психоанализата.

Големият майстор на четката Йеронимус Бош почива на 9 август 1516 година в родния си град Хертогенбос.


0 коментара:

Публикуване на коментар