Звезден сблъсък (видео)

Появата на нощното небе на нова ярка звезда винаги е привличало вниманието на хората и подобни събития често са попадали в древните летописи. Например, през 1006 година в съзвездието Вълк, на разстояние от почти 7 000 светлинни години от нас, избухва свръхновата SN 1006. Появяването й в небето е описано от японски, китайски, арабски и европейски астрономи. И не е никак чудно, защото според разказите на древните звездобройци, новата звезда светела почти като половин Луна, което е трудно да остане незабелязано. След свръхновите обаче, освен видимата светлина, остават и източници на мощно рентгеново излъчване – взривилата се звезда “осветява” околното пространство с невидимите смъртоносни рентгенови лъчи.

Ако избухването - по астрономическите разбирания – се случи относително близо до Земята, достигналите до планетата ни излъчвания може да оставят геоложки следи. Например, изследователи са открили, че в слоевете лед в Антарктида, които се отнасят към времето на появата на SN 1006, се наблюдава необикновено високо съдържание на нитратни йони. Това се обяснява с факта, че гама лъчите, достигайки средните слоеве на атмосферата ни, предизвикват реакция между молекулите на азота и кислорода, които при нормални условия не реагират помежду си. Съществува дори теория, че взрив на свръхнова относително близо до Земята, и последвалото след взрива мощно рентгеново излъчване, може да е причина за едно от масовите измирания на живи организми на планетата.

Рисунка от трудовете на Ян Хевелий, който през 1670 година отбелязва

появата на звездата, наречена по-късно Nova Vul 1670

През 1670 година в небето над Европа изгрява звездата Nova Vul 1670. Това рядко събитие е много точно фиксирано в хрониките на двама големи астрономи от XVII век - Ян Хевелий и Джовани Касини. Новата звезда, която постоянно променя яркостта си, е можела да се наблюдава с невъоръжено око в продължение на почти две години. След това тя изчезва; после отново на два пъти слабо проблясва и загасва завинаги. Интересът към този обект от съзвездието Малка лисица обаче не престава. Астрономите се интересуват от явлението и еволюцията на такива звезди, а свръхновите от миналото, за които се знае точната дата на избухването им, са съвсем малко.

И все пак, какво е толкова интересното при Nova Vul 1670? За да се отговори на този въпрос трябва да се отговори на друг – от какво се “запалват” такива звезди и какво остава след избухването им? Всъщност, казвайки, че е избухнала нова или свръхнова звезда, астрономите малко шикалкавят. Свръхнова се нарича звезда, която рязко увеличава светимостта си – засиява десетки и стотици хиляди пъти по-ярко. Затова се създава впечатление, че на небето се е “запалила” нова звезда. За да се появи новата звезда, тя по подразбиране следва да е от двойна система звезди. Едната звезда от двойката е бяло джудже, а другата – студена, разредена, слабосветеща звезда, например – червен гигант. При определени условия, джуджето, вследствие на гравитационните взаимодействия, започва да изтегля към себе си вещество от червения гигант. Когато бялото джудже натрупа определена критична маса водород, “откраднат” от съседа,  този водород спонтанно изгаря в термоядрена реакция, протичаща на повърхността на джуджето. При това се отделят колосални количества енергия – избухва свръхнова звезда. Този процес може да се повтори няколко пъти, като се случва всеки път, когато джуджето натрупа достатъчна порция водород.



Избухването на нова и свръхнова се различава по яркостта и механизмът на образуването. Първият вариант се реализира, когато масата на джуджето в двойна система превишава т.нар. граница на Чандрасекар. Вторият възможен механизъм е гравитационен колапс на звезда с достатъчно голяма маса, но изчерпала запасите си от гориво за поддържане на термоядрената реакция. В резултат на втория сценарий, след взрива на мястото на старата звезда остава неутронна звезда или черна дупка.

С други думи, избухването на нови и свръхнови не е раждане на звезда, а по-скоро фееричен завършек на жизнения цикъл на едно светило.

Връщаме се към Nova Vul 1670. През ХХ век технологиите дадоха на астрономите мощни телескопи и методи за получаване на изображения на космически обекти в микровълновия и рентгеновия диапазон – възможности, за които колегите им от XVII век даже и не са се досещали. Опитите да се открият следи от това, което е останало след избухването на Nova Vul 1670 са продължителни. Едва през 1982 година астрономите успяват да открият слаба мъглявина на предполагаемото място, където преди повече от три века се случва експлозията. Детайлните изследвания и анализи показват обаче, че Nova Vul 1670 не прилича нито на нова, нито на свръхнова звезда.

За да проучат детайлно “мястото на произшествието” астрономите насочват към него антените на радиотелескопите, и чрез вълните, пристигащи от този регион в милиметровия и субмилиметровия диапазон получават информация за химическия състав. Работата е там, че след избухването на нови и свръхнови звезди остават характерни химически “следи”, по които може да се разбере какво точно се е случило.



Учените са категорични, че анализите на молекулярния и изотопния състав на региона изключват  Vul 1670 да е “нова” звезда – откритите по спектъра молекули и атоми, както и самата маса на веществото в тази област, не съответстват на характерните за следите, които оставят свръхнови. Астрономите достигат до извода, че най-вероятната причина за наблюдаваното през 1670 година явление не е избухването на нова звезда, а сблъскването на две звезди. Това е изключително рядко явление, при което яркостта на експлозията е по-голяма, отколкото при взрива на нова звезда, но не толкова ярка, като избухването на свръхнова. След като яркостта от експлозията при сблъсъка намалее, на мястото остава само облак от студен прах и газ. Дори и следите от сблъска са “изстинали”…




-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>