Разказването на поучителни истории е замествало религията в праисторическите общества

Учени изказват предположението, че умението да се разказват истории е подпомагало развитието на сътрудничеството между членовете на общностите от ловци-събирачи във времената, преди да се появят религиите. Според специалисти от Университетския колеж в Лондон, в древността добрите разказвачи дори е възможно да са били по-уважавани от умелите ловци, ползвали са се с по-голям успех сред жените и активно са взаимодействали с другите членове в племето.

Антрополозите са работили с представители на групата аета – потомци на първите хора, заселили Филипинските острови. Аета и досега живеят в съгласие с природните закони и се прехранват от лов и събиране на подходящи диворастящи растения и плодове. Учените са успели да общуват с трима от старейшините им и са чули разказите, които членовете на племето са обменяли помежду си. В повечето случаи това са поучителни истории за природата и животните, които поощряват равенството между половете, сътрудничеството между членовете на племето и други правила и норми за поведение.

„При ловците-събирачи няма божества-морализатори и всички те много добре се сработват един с друг. Излиза, че разказването на истории е предвестника на по-сложните форми на повествование, например религиозните истории, за народите, научили се да обработват земята“, обяснява един от авторите на изследването Андреа Миляно.

Изследователите отбелязват, че 70% от 89-те истории на седем различни групи ловци-събирачи, които те са записали и анализирали, касаят укрепването на социалните връзки и регулирането на поведението в човешките общности. По принцип, добрите разказвачи в племето аета се ползват с по-висок социален статут, уважението към тях е по-забележимо и имат повече деца. Според антрополозите, разказването на истории вероятно е изиграло решаваща роля в организацията на социалното поведение на хората от епохата на първобитно-общинния строй.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>